Август. Море. Отпуска. Ваканция. Задръстване по магистралата. Ревящи деца на плажа. Животът е къс, а нервите ви – още повече. От задната седалка се чува „стигнахме ли вече“ за около 93849847501928341293 път, а вие си представяте, че сте в самолета за Бали, където ще се любувате на сини заливи, ще се люлеете на люлка, завързана за кокосова палма, а загорял момък (тип Хавиер Бардем на млади години) ще пристъпва към вас по плажа. Да, ама не, бали има само на нивата покрай 148-ми километър, а вие се друсате по тая крива магистрала все едно сте в трактора, дето трябва да ги прибере, тия пусти ожънати сламки.
Подминавате Сливен, летите със заветните 100+ км/ч, черен джип с предимство ви свети в огледалото вече осми километър подред, а вие се каните да го поканите в багажника си, където нежно се е сгушило розово надуваемо фламинго, плюшено мече, три куфара, гирите на „любовта на живота ви“, която от пет години казва, че ще започне да спортува, любимата ви възглавница, която не притиска шиповете на врата ви, пет броя джапанки (едната така и не се намери), чаршафи за „всеки случай“, два чадъра за сянка, защото тия на плажа са много скъпи, девет кърпи за „всеки случай“, тротинетката на едното дете, тротинетката на другото, компютъра, клавиатурата, мишката и всички хардове на света, защото „това, че сте на почивка, не значи, че не трябва да работите“, някъде там се надявате да е банският, в който не влизате трета година подред, всякакви гащи, чорапи, фланелки, поне шест слънцезащитни крема фактор „против ядрена атака“ и единственото, което липсва е черен джип, но ето – и той може да бъде уреден.
Последно задръстване, започващо от Айтос и о, небеса, гигантската синя локва е все още там. „Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека, която безшумно цепи вълните смолни и сякаш проправя оттук до небето пътека[1] и ме отведи поне до Батуми“ – си мислите докато разтоварвате всички тези багажи (+ джипа).
И след цялата тази прелюдия, която някои казват, че могат да вземат само за 3 часа, защото са се размазали някъде по пътя и не са станали 5 часа, време е за плаж!
Да, плаж, онова нещо, дето лягате голи на земята и започвате да цвърчите като пиле на грил с пясъчни подправки. Вълните. Морето. Бризът. Не сте се чувствали толкова щастливо от миналата година по това време (или когато получихте тиган за рождения си ден). Рай!
– Мамо, гладен съм!
И се почва…
– Искаш ли баничка?
– НЕ!
– Искаш ли боза!
– НЕ!
– Искаш ли кюфтенце?
– НЕ!
– А шамари искаш ли?
– НЕ!
– А КАКВО ИСКАШ?
– Чийзбургер и кола! (От оная верига, която няма нужда да ѝ правим реклама и ние.)
Стискате зъби и бързо купувате два конски кукуруза, нещо там да дъвчат децата, то е ясно, че ще се посерат все по някое време…
–
Познато ли ви е?
За всички, които не искат да ядат банички, боза, кюфтенца и шамари на плажа, но все пак искат да похапнат и то нещо здравословно, което да не мирише на тралено в олио, ето и нашето сезонно предложение.
В прекрасната платнена хладилна чанта за обяд с тематичните мумини, сме събрали: емайлирано метално канче Муминтрол, дъска за рязане „Подводни приключения с Мумини”, оризова чаша за път с очилата на Хари Потър и разтегателна бутилка за вода с фенерче. Ще похапваме плодове и зеленчуци, ще хрупаме ядки, ще пием кафе, ще ядем солети и бисквити и ще си изкараме чудесно.
В платнена хладилна чанта за обяд могат да се съберат много неща
Кафе… няма дори да го коментираме, защото не са живели хора на тая земя преди да има кафе. Първо е кафето, после всичко останало, а накраят е Големият взрив ( на нервите ви)! Плодовете и зеленчуците са чудесна храна, която можете да измиете вкъщи, приберете в торбички или кутии и раздавате на плажа без да се притеснявате от мазни петна, разтечен мармалад или чипс с пясък. След това винаги можете да си измиете ръцете в морето или с бутилка прясна вода.
Ядките са невероятно засищащи, а няма дете или възрастен, който да не ги обича. Лешници и бадеми, стафиди и червени боровинки, хем са вкусни, хем не гладувате.
Тук ще влезем в конфронтация със самите себе си и ще кажем вълшебните думи – „солети и бисквити“. Ако изберете пълнозърнести или с алтернативно брашно няма да сбъркате. Избягвайте всякакви вафли, шоколади, петифури и тарталети, защото рискувате всичко да стане на лепкава супа на 30+С.
И не на последно място – не забравяйте – вода!
Желаем ви приятно лято, малко нерви и повече красиви спомени, ние оставаме пред компютъра, защото все някой трябва да работи, нали…
Текст и снимки: Милена Радева (от плажа)
[1] Багряна, Е. Вечната и святата. С., 1927
-3-120x80.jpg)
