В днешната съботна рецепта, ще се опитаме да преплетем по един по-различен начин идеите и философията на романтизма и романтиката и ще ги поставим на масата буквално и преносно. Нека започнем отначало, ако такова въобще е възможно да определим… но преди това ви съветваме да подредите едно хубаво плато с мезета, да си сипете чаша студено розе, защото ви каним на една по-различна среща в тази августовска събота.
Сет за сервиране на вино и сирена GEN156
Индустриалната революция в края на 18. век започва да поставя ясно разграничение на социалните маси в Европа (или поне в по-цивилизованите ѝ части). Младата и вече що годе финансово независима прослойка на обществото, отправя своя бунт срещу Просвещението и неговите политически норми, аристокрацията и нейната уседналост и научното рационализиране на природата след фанатичността на теологията само до преди век. Сам по себе си романтизмът има за цел да върне човека в неговите изконни среди и природните му сетива, чувства и емоции, изграждайки естетически рамки, които се уповават на народното творчество, древните обичаи и благородството в неговия средновековен идеал. Не, този път историята не се обръща към човека като център на света, както прави Ренесансът само четири века по-рано, напротив, поставяме природата в центъра, а ние започваме да кръжим около нея и да ѝ се възхищаваме по чист, платонически начин, като забравяме за консуматорските си страсти и въжделения и дори не смеем да я докоснем.
Именно тук се появяват онези бленувания на големите писатели, художници и музиканти по далечния Изток. Лорд Байрон за „жени” за Гърция. Пърси Шери оставя сърцето си на морските вълни. Мери Шели създава чудовища търсещи любов. Каспар Давид Фридрих рисува суровата природа на съзнанието си. Йожен Дьолакроя мечтае за Свободата, която води народа към барикадите. Артур Шопенхауер поставя въпроса за желанието като страдание. Александър Пушкин умира в дуел за честта на съпругата си. Иван Айвазовски създава бурните морета. Димчо Дебелянов си спомня за белоцветните вишни.
Може би една от най-лесно разпознаваемите емблеми на романтизма е именно онзи блян по далечното, което никога няма да стигнем и докоснем. Природната красота на залеза, който винаги е на хоризонта пред нас. Вълните на морето, което не можем да подчиним на волята си. Тайнството на изтока и неговите митове и легенди, аромати на подправки, тамян и цветове. Достойнството на рицарите, тръгнали на кръстоносен поход, за да защитават една невидима идея, в която вярват. Романтизмът всъщност е синоним на свободата, така че не е чудно, че още в началото си, той дава своята идеологическа заявка, чрез Френската революция и Наполеон, а по-късно се изражда до формите на национализъм и фашизъм.
Сет за сервиране на вино и сирена GEN156
И колкото и логично да звучи, че романтизмът и романтиката вървят ръка за ръка, то, скъпи наши романтици, тези две понятия нямат нищо общо помежду си освен няколко букви.
Самата дума романтизъм, идва от корена „роман”, а „романтик” в миналото е било синоним на човек, който се любува на природата. Тук няма сексуална конотация, не си говорим за любов, а от другата страна не стои човек, а стои идея, идеология – свободата, природата, народа, миналото, историята. Романтичността от своя страна, е понятие обвързано със семейството и плътската любов между двама души. Нейният корен се крие в романса като термин, в онези произведения на литературата, или по-скоро музиката, които възпяват любовта и героизма за достигането до нея. Collins Dictionary описва романтичната любов като „интензивност и идеализация на любовна връзка, в която другият е пропит с изключителна добродетел, красота и т.н., така че връзката надделява над всички други съображения, включително материални.“
Сет за сервиране на вино и сирена GEN156
Романтичната любов като понятие, води своето начало чак от края на 19. век. Ако се замислим логично дори напредничавата западна европейска и американска култура не говори за любов и брак в едно изречение до много късно в исторически план. Любовта не е била обект на внимание нито на родителите, нито на институциите, нито дори на „младата двойка” в продължение на столетия. Царе и крале са женели децата си, за да сключат мирен договор, братя и сестри са се бракосъчетавали, за да не разредят синята кръв и да останат завинаги на трона, Хенри VIII е имал шест жени, за да има един син, Джейн Остин разказва за терзанията на млади влюбени девойки, които нямат финансовата основа, за да могат да се оженят подобаващо. Любовта, скъпи читатели, е измислена много късно в годините, а както гласи един не много цензурен виц „любовта е измислена от комунистите, за да не си плащат”. Ако можем да си позволим едно изкуствоведско сравнение, то романтиката е социално явление, подобно на кича, зад което не стои концептуална теория или манифест, а масова вълна и популярен вкус.
Затова следващия път, когато се любувате на природата и залеза, помнете, че сте романтици, а когато поднасяте цветя и бонбони на вашата дама, сте романтични, за да не окаже, че с нея ще правите революция… но защо пък не.
Сега ви оставяме да се насладите на романтичните залези с чаша студено розе, едно хубаво бри и полъх на лавандула от полето и ви пожелаваме повече такива моменти, защото днес имате свободата да ги имате, без да се дуелирате за тях.
Текст и снимки: Милена Радева
-3-120x80.jpg)
