Колегата ни Цветина Рангелова, вече разказа за малка част от живота на Туве Янсон в една от първите статии, публикувани в блога ни, ако сте я пропуснали, можете да я прочетете тук. Днес обаче, ще се опитаме да погледнем Туве Янсон през една друга призма – тази на културното наследство, което тя ни завеща и как една финландка промени представите ни за далечния север.
Туве Янсон, 1967 г. (снимка: wikipedia.org)
Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки. За да ви дадем по-ясна представа за отдалечеността на този фактор, ще направим едно сравнение – България обявява своята независимост едва шест години по-рано, а Финландия от своя страна, става независима държава в края на 1917 г., т.е. три години след раждането на малката Туве.
Русокосото дете расте в нестабилната политическа обстановка не само на територията на родината си, която е в гражданска война между финландци и руснаци, но много скоро и на целия свят. Родителите ѝ, които са шведскоговорящи, са част от малцинствата на следокупационна Финландия. Художници по професия (бащата Виктор е скулптор, а майката Зине – графичен дизайнер), можем да бъдем сигурни, че с три деца в този момент животът им не е бил лек. Въпреки това, самата Туве израства в любяща обстановка и по-късно разказва, че майка ѝ винаги е била примерът в живота ѝ и е искала да прилича на нея. През 1928 г. (на 14 г.) Туве пише: „Мама има много важна работа […] Очаквам времето, когато ще мога да ѝ помагам с рисуването. Мама работи толкова много.” В този момент Зине Хамарстен-Янсон е художник към Suomen Pankki (Банката на Финландия) и рисува над 200 броя пощенски марки, поръчка огромна дори за днешните ни художествени разбирания.
Съвсем естествено младото момиче започва да подражава на своето вдъхновение и изпод сръчните ѝ пръсти излиза първата ѝ авторска книга „Сара и Пеле и децата на Нептун” (Sara och Pelle och näckens bläckfiskar). Изданието бива реализирано едва през 1933 г., но поглеждайки го днес надали някой би предположил, че този комикс е написан преди близо век. Янсон учи в Университетския колеж по изкуства, занаяти и дизайн, в Стокхолм през 1930-1933 г., Графичното училище на Финландската академия за изящни изкуства през 1933-1937 г. и накрая в Париж през 1938 г. Тя показва редица свои произведения на изкуството в изложби през 30-те и началото на 40-те години, а първата ѝ самостоятелна такава се провежда през 1943 г.
Туве Янсон в ателието си, 1956 г. (снимка: wikipedia.org)
Сами разбирате, че пътят на Туве Янсон е павиран от изкуство. Не смеем и да си помислим, че е бил лесен, навярно даже и не много щастлив, защото през ноември 1939 година по време на Втората световна война, Съветският съюз отново предявява претенции към териториите на Финландия и тежкият военен ботуш стъпва на Скандинавския полуостров. Войната не подминава и самата Янсон, фабулата в нейните книги се променя, заедно с илюстрациите и цялостната атмосфера на битието ѝ. И въпреки всичко, от нейното творчество продължава да лъха онова скандинавско спокойствие и подреденост, сякаш животът си върви подобно на река, обезпокоявана само от листата на приведената до нея върба.
В годините на Студената война Туве Янсон рисува комикси и карикатури за сатиричното списание Garm, както и за различни по-малки списания и тематични издания. Постепенно започват да се развиват и идеите ѝ за мумините (обещаваме да направим една цяла отделна статия само за тях), както и различни поръчки за цялостно оформление и илюстрации на книги. Както колегите изкуствоведи често отбелязват, Туве Янсон рисува през целия си живот, променяйки стила си от класическия импресионизъм в нейните ранни години, до крайно абстрактните форми на модернизма в по-късните си периоди. Подобно развитие е напълно нормално и изключително обосновано, особено ако имаме предвид многообразието от стилове, което преминава през Европа в продължение на целия 20. век. Краят на деветнайстото столетие ни оставя в ръцете на тъй наречените „изми”. Последното голямо художествено явление на 19. век е модернизмът, набързо последван от неговите уталожени движения на пост-импресионизма, арт нуво (сецесион) и символизма. Новото столетие посреща и новите движения – фовизма, експресионизма, кубизма, футуризма, дадаизма, докато в това време се развиват и суперматизмът, сюрреализмът, абстрактният експресионизъм и поп-артът, модернизмът, пост-модернизмът и фотореализмът, а в по-късните години се появяват и минимализмът и концептуалното изкуство. Всички тези движения, колкото и объркващо да звучат за незапознатото ухо, постепенно преливат едно в друго, подобно на скачени съдове, без да създават остри пикове и конфронтации. Някои художници остават по-дълго в едната посока, други успяват да маневрират по течението на реката, но, да, онези върбови клонки, които допират нейната повърхност са именно кръгчетата по повърхността ѝ, които правят промените.
Тулики, Туве и майка ѝ Зине на брега на остров Порвоо, 1958 г. (снимка: wikipedia.org)
Именно такава е и самата Туве Яносон – тя носи промяна в един объркан в този момент свят, чрез своите истории, рисунки, гледни точки както за изкуството, така и за личния живот и вселена на една жена от 60-те години. Разбираме, че този образ, че тази приказка е изключително далечна за България в този и следващите периоди. Надали можете да си представите, че докато тук си говорим за доноси и изчезващи хора, концентрационни лагери и Белене, 16-та република и Прашката пролет, някъде там в непознатия ни север две жени живеят заедно и създават детски книги, които ще разлистваме в унес дори днес, 60 години по-късно.
Въпреки като цяло положителните отзиви, критиките карат Янсон да усъвършенства стила си. По време на нейната самостоятелна изложба през 1955 г. стилът ѝ става по-малко натоварен по отношение на детайлите и съдържанието, по-изчистен и зрял. Между 1960 и 1970 г. Янсон осъществява още пет самостоятелни изложби. В това време книгите за мумините (първата излиза през 1945, а последната – 1993 г.) стават нейна запазена марка, като се превръщат в любими за деца и възрастни, превеждат се на различни езици и влизат в домовете и сърцата на малките читатели дори през телевизионния екран.
През 1966 г. Туве Янсон печели наградата на името на Ханс Кристиан Андерсен – най-престижната награда в света на илюстрацията, детските книги и литература, някои днес наричат тази награда „Малкия Нобел”, и с право. Златният медал на датския писател и до ден днешен е организиран от IBBY (International Board on Books for Young People) и се връчва на всеки две години (понастоящем по време на Международния панаир на детската книга в Болоня). Първият приз е присъден през 1956 г. за детска литература, а от 1966 г. се връчва и за илюстрация, интересното тук е, че Туве Янсон печели наградата за автор, а не за художник.
Туве Янсон умира на 27 юни 2001 г., като оставя след себе огромно културно наследство, което е оценено още приживе. Нейните разкази, рисунки, комикси, илюстрации, лични приключения и виждания за света променят представите на поколения скандинавски деца, а книгите ѝ започват да се превеждат на английски още през 50-те години. Днес те са преведени на над 30 езика и са символ на Финландия.
Честит рожден ден, Туве, благодарим ти за подаръците!
Текст: Милена Радева; Снимки: wikipedia.org
Снимка: Muurla, лицензиран производител на мърчандайз с логото на мумините и копирайт на Туве Янсон
-3-120x80.jpg)
