Годината е 1994, а уникалният мач, който се играе е между България и Ирландия в Дартмуур, Англия. Трибуните скандират едно име – това на българския търсач Виктор Крум, който изнася целия двубой на гърба си. България губи купата само с 10 точки, въпреки че Виктор Крум хваща снича и приключва „тази поредна куидич драма, дами и господа“.
Но нека днес си припомним за славата на българския куидич, а утре ще си поговорим и за самия Виктор Крум, в чиято роля влезе българинът Станислав Яневски.
1994 година
Някъде в София… По улиците не се забелязва жива душа, всеки е притаил дъх в очакване на вечерния мач. Тук-там се вижда човек, притичващ до магазина, за да се зареди с провизии достатъчни за дългото търсене на снича. Напрежението жужи, подобно на улична лампа, финалът е толкова близо, а победата така бленувана.
Някъде в Дартмуур… Полето е обагрено в бяло, зелено и червено, а английският вятър полюшва българските знамена. Свъсена физиономия с гъсти вежди зорко наблюдава феновете – образът на Виктор Крум се забелязва на всеки плакат, закачен върху българските палатки.
„Светкавицата“ – метлата на Виктор Крум
Гората е осветена с хиляди фенери, а стотици фенове на куидича прииждат към огромния стадион. Песни, викове и подсвирквания огласят английската шир. Амбулантни търговци се магипортират и се появяваха на всяка крачка, разнасяйки табли или бутайки колички, отрупани с необикновени сувенири – светещи кречетала – зелени за Ирландия и червени за България, които крякат имената на играчите; островърхи шапки, окичени с танцуващи детелини; български шалчета, украсени с лъвове, които реват; флагчета на двете държави, които свирят националните химни, когато ги развееш; миниатюрни метли с надпис „Светкавицата“, които наистина летят, и серии малки фигурки на известните състезатели, които се разхождат по дланта и се перчат. Стадионът, който е предназначен за сто хиляди души изведнъж отесня и стана сякаш малък за всички, които с притаен дъх очакват началото на мача. Мач, който ще се помни години наред. Амфитеатралното игрище сякаш е разделено на две равни части – отляво в червено; дясно – зелено.
– Дами и господа… добре дошли! Добре дошли на финала на четиристотин двайсет и второто Световно първенство по куидич!
Зрителите крещят и заръкопляскат. Хиляди знамена се развяват, а мелодиите на националните химни се преплитат и смесват с останалата глъчка. На огромното табло срещу тях пише: БЪЛГАРИЯ – НУЛА, ИРЛАНДИЯ – НУЛА.
След талисманите на отборите – вийли за България и лепрекони за Ирландия, е време да бъдат представени националните отбори – Димитров, Иванова, Зограф, Левски, Вълчанов, Волков, Крум! Всичките те носят имената на големи български дейци и борци за свободата на България.
Виктор Крум е слаб, с тъмна коса и бледа кожа, с дълъг гърбав нос и гъсти черни вежди. Прилича на „прекомерно пораснала хищна птица“, както го определят някои, и трудно може да се повярва, че е само на осемнайсет години. Ирландците отговарят на селекцията с Конъли, Райън, Трой, Мълет, Моран, Куигли и Линч и сравняването на силите започва. Играчите се движат толкова бързо, че коментаторът едва успява да изрече имената им.
Бърза „Атакуваща тактика Хоксхед“ и тримата ирландски гончии се скупчват – Трой е в средата, малко пред Мълет и Моран, – и връхлитат българите. Проблясва надпис „Маневра Порсков“ и Трой се преструва, че тръгва с куофъла, за да заблуди българската гончийка Иванова, а всъщност го подаде на Моран. Българският бияч Волков силно замахва към преминаващия блъджър с малката си бухалка и го запраща срещу Моран. Ирландката се навежда да избегне блъджъра, изпуска куофъла и Левски, който лети отдолу, го хваща…[1]
Играта става още по-бърза, но и по-груба. Българските биячи (как звучи само) Волков и Вълчанов запращат блъджърите все по-свирепо към ирландските гончии и им пречат да изпълняват някои от най-добрите си ходове. На два пъти ирландците са принудени да се разпръснат и накрая Иванова успява да пробие защитата им, изплъзва се на пазача Райън и отбелязва ПЪРВИЯ ГОООООООООЛ ЗА БЪЛГАРИЯЯЯЯЯЯЯ.
Мачът става все по-динамичен, валят голове, точки и освирквания, след петнайсет бързи и яростни минути ирландците отбелязват още десет гола. Вече водят със сто и трийсет на десет, а играта все повече загрубява… Ирландците водят по точки, играта е безмислостна, блъджъри летят ниско над тополите, а там, кой, кой да го посрещне тоя куофъл, АЙДЕ НАЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Българи, юнаци, Българи, юнаци!
Крум, Крум се спуска, може би е видял снича, но Линч решава да го последва, точките не са в полза на Българите, но сничът е важен… какво се случва, дами и господа, двамата са в схватка за снича, Крум финтира, Линч е по петите му…
ГОСПОД Е БЪЛГАРИИИИИИИИИИИН![2] Крум хвана снича! КРАЙ! Край на мача!
България пада на този мач само с 10 точки и остава втора на световното във Великобритания. Въпреки това, този мач остава в историята като един от най-силните мачове за родните куидич играчи. Името на Виктор Крум се скандира и до днес, то стана и остана синоним за величието на България през (вече) далечната 1994 година. Днес близо тридесет години по-късно все още си спомняме за „Крумовата чета“ по куидич и как дори английските запалянковци крещяха KRUUUUUUUM!
„Хари Потър и огненият бокал“ с автограф от Станислав Яневски (Виктор Крум)
2002 година
Това е година за българския куидич, която може би никой не само не иска да си спомня, но и наистина не си спомня. Позорът, който застига родния тийм е толкова голям, че малцина знаят, че България отново стига до финал, този път с Египет, където пада с 300 на 450 точки. След мача, медиите излизат със заглавието „Виктор Крум подава оставка през сълзи“[3].
Фотография, подписана и подарена на Елефант от актьора Станислав Яневски (Виктор Крум).
2014 година
Спомняте ли си я? Някак тази година остана незабелязана, а има какво да си спомняме за нея. Подобно на появяването си на стадиона през 1994 г., двайсет години по-късно (на 38 г.) той отново влита яхнал своята Светкавица. Виктор Крум се завръща за едно последно световно дерби, с което едновременно да върне славата на България и да се превърне в негов бенефис. И успява!
Мачовете се играят в Аржентина в патагонската пустиня, така че да останат далеч от мъгълския поглед. Шестнайсетте държави, които се класират за първенството са Бразилия, България, Германия, Кот д’Ивоар, Лихтенщайн, Нигерия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, САЩ, Уелс, Фиджи, Хаити, Чад, Ямайка и Япония.
Нигерия и Норвегия са смятани за фаворити на това световно, САЩ също прави свои планове за победа, докато Молдова, която печели предходния мондиал отпада още на квалификациите и не стига дори до групите.
Мачовете са истинска наслада за окото на феновете, но нека проследим развитието на България. Родните играчи влизат в нелека група. Първите мачове са между Кот д’Ивоар и Норвегия, България и Нова Зеландия. Следва мач с Норвегия, тъй като африканците и новозеландците не успяват да прескочат извън групите. На полуфиналите българите начело с Виктор Крум се срещат с Япония, която побеждават с 610 на 460 точки, а публиката си спомня за славните времена на българския куидич и става на крака. На 11 юли 2014 година, точно в 165-тата минута България грабва заветната купа, побеждавайки Бразилия със 140 на 60 точки. Една победа, която трябва да ни кара да сме горди и до ден днешен!
Макар и малки, макар и редки, „Крумовите четници“ носят своите победи за националния отбор, а ние се гордеем с тях. Борете се лъвове, ние сме с вас до победата!
На 16 юли 1994 г. България достига най-високото си класиране на Световно първенство по футбол – четвърто място. Първенството е в САЩ, а мачът е срещу Италия. Посвещаваме тази статия на успехa, който Националният ни отбор постигна тогава.
Дж. К. Роулинг символично отбелязва тази победа чрез двубоя между Ирландия и България по време на Световното първенство по куидич в четвъртата си книга „Хари Потър и огненият бокал“, с мача на 25 август 1994 г. Главният герой е Виктор Крум, а Станислав Яневски яхва метлата във филма на Warner Bros (2005).
Текст: Милена Радева
–
[1] Роулинг, Дж. К., Хари Потър и огненият бокал. С., 2002, изд. Егмонт България; превод: Марияна Мелнишка
[2] Тази легендарна реплика е на коментатора Николай Колев-Мичмана след втория гол (в 90-тата минута) на Емил Костадинов по време на мача за квалификациите на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г. България бие Франция с 2:1 и се класира за Световното първенство на следващата година.
[3] www.harrypotter.fandom.com
Пръчката на Виктор Крум, изработена от габър и със сърцевина от дракон.
-3-120x80.jpg)
