Тарото и пътят към логиката
Много хора казват: „Когато някой ми каже, че нещо ще ми се случи, си нагласям мозъка да мисли в тази посока и то накрая се случва. Затова не обичам „такива неща“.
Ако имаме способността да „нагласим“ мозъка си да мисли в посока на нещо и то накрая наистина се случи, това не значи ли, че сме способни на много повече от простата рационалност, на която така покорно се кланяме всички?
Тарото не отговаря на въпроси (нито астрологията, нито цифрите). То ни помага да намерим нещо, което търсим дълбоко вътре в нас самите. Отговорът може да е навсякъде, но където и да е трябва да бъдем готови да го приемем и отбележим. Тарото освен, че не отговаря на въпроси, то всъщност ги задава.
Колкото и да наблегнем на важността на задаването на правилните въпроси, ще бъде недостатъчно. Затова преди да се гледа на Таро, този който иска да разбере нещо трябва да зададе въпрос към картите, а те от своя страна да покажат вариантите, които имаме. Ние решаваме дали да приемем тези варианти или да работим в посока на други.
Но защо всички тези езотерични приказки будят недоволство?
Защото будят страх. Човек не го е страх от тъмнината, хората ги е страх от силата, която е в тях. Страх ги е да видят потенциал, защото това би значело, че за този потенциал ще е нужно да се променят, изпотят и да им стане неудобно. Рационалността е толкова удобна, толкова лесна, пък в страха няма нищо лошо.
В тълкуването на Таро има не по-малко психология и анализиране отколкото в науката, в астрологията има не по-малко математика и геометрия, отколкото в архитектурата и инженерството.
Ако приемем за истина, че езотеричните и мистични учения ни правят емпати и ни карат да сме в силен досег с нашата емоционална страна, то тогава би било вярно следното твърдение:
„Единственият начин да научиш един урок, е ако към неговото научаване имаш емоционален елемент. Емоцията, примесена с опита от различни преживявания оставя най-силен отпечатък върху мозъка и не просто помним, че нещо се е случило, а помним как ни е накарало да се чувстваме и от там ни дава свободата да решим кой урок искаме да вземем с нас.“
Горната формулировка, приложена в пример от ежедневието ни, би могла да се илюстрира така:
Влюбени сме, но по някаква причина ни „разбиват сърцето“, след което ни е страх да се влюбим отново и си мислим, че урокът е, че „проблемът е в нас самите“. На прав път сме, но не съвсем. Проблемът е в това, че сме изгубили и подарили личността си в името на връзка и животът ни подсказва да спрем да го правим, защото знаем, че хората, които ни обичат никога не биха пожелали в замяна да разрушим себе си. Колкото и да сме търпеливи и да оправдаваме по всички абсурдни начини постъпките на личностите с нарцистични наклонности, горното твърдение винаги ще бъде вярно и абсолютно.
Това е пример, в който е нужно да разсъждаваме, да усещаме и с правилните въпроси да категоризираме кой точно аспект е нужно да променим. Не за да бъдат връзките ни успешни, не за да „не ни разбиват сърцето“, а за да бъдем щастливи. Защото в един момент осъзнаваме, че загубата на личността ни е всъщност това, от което ни е боляло, а не фактът, че вече не общуваме с този човек (например).
Казваме на малкото дете да не пипа горещия котлон, за да не се изгори. Все пак фактологическите знания не са достатъчни на възрастния човек, какво остава за детето. По тази причина то отива, слага ръка на котлона и се изгаря. Така научава, че не е добре да се пипа котлонът, когато е още горещ.
Този случай е по-праволинеен, но не по-маловажен. Защото отговорите не винаги, даже много често, не се крият – просто ние не ги виждаме
„Няма нищо по-измамно от очевидния факт.“ – Шерлок Холмс
Все пак се оказва, че ако позволим на „магията“ да ни вземе и да ни срещне с логиката, не просто ще постигнем изобилие, личностно задоволство и емпатия, а ще станем по-конструктивни и по-анализиращи, вместо разрушителни към себе си. Съответно и към всичко, което ни заобикаля.
Какво е значението на всяка карта и как да разберем как се тълкува всичко това?
Всяка карта в Тарото е врата, през която за да минем, е нужно да спрем да я заключваме със страх. Няма лоши и добри карти, има единствено възможности.
А за да може човек да тълкува на Таро е нужно да бъде с отключена или изострена интуиция, да не го е страх да усеща, вижда и преживява и разбира се – да може да анализира символи, картини и цифри. Това са трите основни компонента – интуиция, чувственост и логика. Нормално е, признаваме, когато един човек развива и трите компонента, да изглежда сякаш е надарен свише.
Тарото казва много неща, но едно от тях е сигурно:
Може би никога няма да знаем
(и точно това му е хубавото).
Текст: Цветина Рангелова
Другите две части на статията за „Уроците на Таро“, можете да прочетете в част I и част II.