Февруари, тъмна гора, по падналия сняг се чуват стъпки, обръщате се, а там стои най-добрият ви приятел, който е искал да ви стресне, преди да продължите по пътя си.
Тиквите оживяват, жълтите листа огнено се преплитат и в нашите коси, а топлите есенни лъчи ни карат да приготвяме тави пълни с печива и сладки, тиквени пайове и разходки с любимите ни хора...
Миналото може да ни направи по-емпатични и разбиращи не просто заради случилите се събития, а заради ъгъла, от който ги гледаме в сегашния момент, но „може“ никога не ни даде сигурност, че ще се случи. Никога не е сигурно, защото зависи от нашето желание и това колко време отделяме от живота си на това да анализираме моралния си компас и до колко всъщност себеанализът е в нашите приоритети.