Георги Господинов | Градинарят и смъртта
Носителят на международната награда „Букър“, автор на „Времеуубежище“, се завръща с още един завладяващ роман за паметта, смъртта и въображението, в който син прави компания на умиращия си баща, спомняйки си годините, които са ги оформили.
„Баща ми беше градинар. Сега той е градина.“
Мъж седи до леглото на баща си и го гледа как умира.
Гледа как миналото му започва да се пропуква, оставяйки го погребан във всичките си следобеди. Тихо срутващите се следобеди на детството.
„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“- • Издател: Weidenfeld & Nicolson
• Език: Английски
• Корица: мека
• Обем на печат: 224 страници
• Размери: 13,5 х 21.5 см
• Дата на публикуване: July 2025






