Макар че вече се е случило, миналото съдържа една особена мистерия, която ни кара да търсим, а човек е човек, когато търси. Въпреки че способността ни да помним е изумително качество, не винаги умеем да помним „здравословно“ и да се връщаме към историята по добър и чист начин, без да искаме да променим събитията. Ако можехме само да разберем, усетим и оценим защо „всичко се стече точно по този определен начин“. Може би е нужно всеки човек да приеме като вътрешен ангажимент и отговорност към себе си доверието и вярата в своите избори и в потока, по който животът ни пуска да „плуваме“, да открие баланса между способността да контролира и да бъде воден.
Има едни определени „неща“ в човешкото пътуване, които могат да бъдат разбрани и разгадани, единствено след като вече са се случили.
Впечатлениня от едно списание
L’EUROPEO е списание за култура. То е четиво, пазещо в своите страници историята на хора и места, които с времето ние забравяме. То е нашето напомняне, че някога някой се е борил или пък е сгрешил, бил е неразбран, горял е, че преди животът е бил друг и ние сме били други. Историите, които L’EUROPEO разказва са завладяващи не само защото са части от истинска история, а защото често в тях можем да преоткрием себе си, да изживеем на ново определени събития, да бъдем в друго време, за малко да си припомним забравеното. Много хора биха цитирали Буда: „Бъди тук и сега“ или пък: „Не гледай към миналото, не отиваш натам.“. Истината е, че ние сме комплексни създания, белязани от собствените си чувства и емоции и като такива ние имаме болезнена нужда от постоянен себеанализ, себеобич и себепреоткриване (и от взаимните такива разбира се). На кратко казано – хубаво е всеки сам да открие топлата вода поне няколко пъти в живота си. Връщането назад никога не се случва случайно. Макар и болезнено за всеки от нас, то е една добра врата, през която да стигнем отново до новото себе си с малко повече приемливост, търпение, баланс, хъс и лоялност. Да се гмурнеш в четиво, като L’EUROPEO, по един или друг начин, означава не само да се срещнеш със себе си чрез чуждото минало, но и да останеш насаме с всичко онова, което тежи, да се помириш с каквото трябва да се помиряваш, за да може в сегашния момент да се бориш с всичко, с което трябва да се бориш. Често да умеем по един здравословен начин да усетим чуждата история, като наша, е знак, че човечеството върви в една добра посока, макар и понякога да минава на пряко през историята.
Един от най-обичаните американски президенти – Теодор Рузвелт е казал следното:
„Колкото повече знаеш за миналото, толкова по-подготвен си за бъдещето“.
Текст: Цветина Рангелова
-3-120x80.jpg)
