Една велика легенда, мит, история, научна фантастика или каквото и име да пожелаем да му сложим, гласи следното:
Преди много години, в една далечна и топла земя, живели велики същества, наречени „земляни“. Някои от тях били избрани да се сдобият с познание и не какво да е, а космическо познание. Дошло от небето. Тези земляни, получили познанието, се наричали „Шамани“ и били онези, които не изпитвали страх от светлината. Те не знаели всичко, но отговаряли на всякакви въпроси. Били най-мъдрите лечители и освен това – виждали в бъдещето. През една необичайно прохладна, тъмна нощ Шаманите се сдобили с видение.
„Ще има хора, които ще загинат, ще има хора, които ще се страхуват, ще има хора, които ще се крият, но сред онези всички ще има и такива, които ще търсят. Даваме ВИ това видение, за да им го предадете. ВИЕ преценете как.“
И как го запазили те? Скрили го в 78 изображения. Изображения, направени близо до нашия праг на възприятие. Един философ е казал: „Знанието е, за да се споделя“.
„Аз не вярвам в такива неща – всичко си зависи от мен“
(и как Тарото ни прави емпати)
Спокойно можем да кажем, че историята на Таро е като самите карти – „никога няма да знаем напълно“.
Ето този израз е много важен. Ако един човек някога е тръгнал по пътя на мистиката, окултизма и езотериката, би трябвало в един момент да разбере, че и астрологията, и нумерологията, и Тарото, и легендите в различните култури, водят не до разделение, а точно обратното – по един интересен начин те ни събират, съединяват, обединяват. В нещо по-голямо, което щом се събере може да действа, като абсолютно отделен организъм. Както като човешки вид, така и като личности (или пък като стихиите, които изграждат живота). Другото, което е важно да бъде не просто споменато, а винаги повтаряно – ако този същият човек е стигнал до първото заключение, ще стигне и до второто: нито един от тези древни методи няма за цел да категоризира и диференцира или да предвижда бъдещето, напротив – колкото повече един човек вниква и анализира Тарото, зодиите, цифрите и космоса, разбира, че всъщност, да, всичко зависи от нас. Нашите избори, думи и желания, а картите, цифрите и планетите, без значение дали те за вас имат някакво значение, са при нас, единствено за да ни насочат. „Да ни насочат към кое?“ бихте попитали. Към едно единствено нещо – интуицията.
Интуицията, шестото чувство, вътрешният глас, способността ни да оставаме „верни на себе си“ – това е ключът към всичко и най-вече към самите нас. А за да стигне човек до нея (и да, ВСЕКИ човек я притежава) е нужно да си зададе правилните въпроси без да е предубеден, че вече знае отговора. Чрез доброто светоусещане сме не просто склонни да правим добри избори – склонни сме да бъдем по-щастливи. Щастието, също като интуицията и всички методи да я отключим, използваме и следваме правилно, е заело едно профанизирано, нечисто място в нашия живот, за което се стараем да не става дума. Стараем се да избягаме от себе си, като казваме, че ние сме рационални същества. Това е така, но ние сме много повече от просто едни рационални същества. Разбира се, ако пожелаем да бъдем. Всичко зависи от нас. Колко сме рационални, емоционални, интуитивни, обмислящи, добри, мирни или ядосани?
Спомняте ли си въпроса на египетския мъдрец, стоящ пред свещения храм?
– Как разбираш, че страдаш?
– Когато някой друг страда.
По един странен начин, щом осъзнаем че „никога няма да знаем напълно“, ставаме готови да възприемем знаците, които ни дава нашата интуиция и така разбираме точно толкова, колкото е нужно, оставяме място на живота, все пак, да се случва, да ни изненадва и от своя страна ние да се оформяме и променяме.
Оказва се, че колкото повече приемаме живота, с всички негови лица, толкова по-отворени ставаме. Сякаш настроението ни става все по-приповдигнато. Усещаме затопляне и едно странно трептене. Това не е просто знак, който тялото ни дава, че сме щастливи. Това е един от начините, по който интуицията казва, че сме на правилния път.
И така, скъпи хора, всъщност ставаме емпати, съпреживяващи и съусещащи, осъзнаващи, че сме личности с ясно изразени черти и сме такива именно, за да бъдем и част от нещо по-голямо. Едното не пречи на другото и изградената личност не пречи на другата такава Всъщност те се нуждаят една от друга, не просто, за да съществуват, а за да създадат нещо важно, искрено и красиво. Те са заедно в свещен синтез и се редуват, като в танц и ако дори за пет минути на ден ни се случи да изпитаме и усетим човек, значи сме късметлии, защото в тези пет минути ние наистина сме живели, а не просто съществували.
Никога няма да разберем дали това са имали предвид египтяните, нито как точно е създадено Тарото, но имаме пълната свобода да интерпретираме, анализираме и конструираме нашите мирогледи и морали не така, както „трябва“ или така, както „ще бъде добре“, а така…
…както го усетим.
Текст: Цветина Рангелова
Очаквайте трета част на „Уроците на Таро“, а първата част от статията можете да прочетете тук.