И ето защо я обичаме:
Авторката се ражда в семейство на шведско-говорящо малцинство във Финландия. Баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е илюстратор. В семейството се появяват още 2 деца – братята на малката Туве, които, разбира се, също се отдават на изкуството – Пър Олав Янсон превръща фотографията в свой живот, а Ларс Янсон, който става карикатурист, всъщност стои зад голяма част от илюстрациите на добре познатите ни комикси с мумини.
Макар че перманентно живеят в Хелзинкки, семейство Янсон често се опитват да бягат от „градската среда“ през лятото, като наемат лятна къща в близост до остров Порвоо (да и на нас понякога ни се иска да сме финландци и да живеем на остров или може би просто да сме някой от семейство Янсон).
На 14-годишна възраст Туве вече написва своята първа книга „Сара и Пеле и децата на Нептун“, която бива публикувана през 1933 г.
Идва време и за мумините. Мумините са бели, кръгли и пухкави тролове, които приличат на хипопотами. Те също така се превръщат в националния символ на Финландия.
Да, точно така – Финландия дава на тези чудати, измислени същества от „детска книжка“ честта да бъдат неин национален символ (предполагаме, че вече и вие обмисляте горното предложение за острова и за финландците). Първата мумин книга е издадена през далечната 1945 г. и става тотален хит сред деца и възрастни – „Мумините и голямото наводнение“. Туве Янсон е жена с изключително въображение и бързо става признат автор от хиляди читатели по света. След всички приключения на мумините, за които финландката разказва, през 1972 г. от печат излизат „Лятната книга“ и „Дъщерята на скулптора“. Заедно с още няколко заглавия „Пътуваща светлина“ , „Изкуството в природата“, “Слушателят“, „Жената, която колекционираше спомени: избрани истории“, писателката официално си издейства почетно място и в сърцата на възрастните читатели.
През 30-те и 40-те години, Туве Янсон започва да прави карикатури и други илюстрации за шведското карикатурно списание „Гарм“. Там тя обрисува Хитлер, като плачещо бебе с памперс, обградено от различни световни лидери, които се опитват да го успокоят, като му дават парчета торта, илюстриращи Австрия, Полша, Чехословакия и други европейски държави.
Туве Янсон ни кара не само да искаме да сме финландци, които прекарват летата на остров. Кара ни да искаме да разберем как са минавали нейните дни.
Дали сутрин е пиела чай и ако да – какъв? Каква музика е слушала докато пише? Как се е отразявало цялото това въображение на ежедневието ѝ? Какво е било да живееш с това голямо сърце?
Може би отговорите са скрити някъде между нейните собствени редове?
Може би никога няма да разберем…
Но едно е сигурно – Туве ни кара да се чувстваме близо до един свят, в който да имаш надежда, е модерно и да виждаш чудеса е всекидневие, да бъдеш различен е задължително и да мечтаеш е единственият начин на живот. Туве Янсон показва истината за своя живот чрез искреността на дете, а това е всичко, което хората търсят (понякога) – истината, която се казва по чист и искрен начин (без непременно да боли).
Благодарим ти, Туве!
Текст и снимки: Цветина Рангелова