Уроците на Таро – I част

Веднъж един приятел ми разказа не съвсем известна египетска легенда:

„Преди хиляди години в Древен Египет хората са строили храмове, предназначени за членовете на „Школата на мистериите“, за Фараона и за „просветените“. Било честа гледка пред входа на храма да стои един избран мъдрец, който да преценява кого може да допусне в свещеното пространство. Този избраник, трябвало да зададе един въпрос на всеки, който се опита да прекрачи прага. Въпросът е: „Как разбираш, че страдаш?“.“

Тогава моят приятел ме попита същия въпрос. Искахме да проверим дали знам отговора. Макар че бях близо – не уцелих. И моят приятел потвърди, че едва 10% от хората уверено знаят отговора така, сякаш са родени с него.

В Древен Египет е имало всякакви причудливи за човешкото око предмети, сгради, храмове, писания, но това което има в изобилие е именно мистерията.

Джон Райнхард Вегелин – Мракобесията на египетска котка (1886)

Защо говорим за Таро и споменаваме Египет?

Защото именно от там започва историята на най-древните начини за справяне с объркаността и неведението. Точно от тези мистериозни земи идва един от най-верните съветници на стотици управници и лидери.
Сигурно сте се питали откъде идва Тарото? Какво прави то с нас и дали пък ние не правим нещо с него?

Нека се пренесем в Ренесанса. Тъмните векове са зад гърба ни. Пролетта е сякаш вечна. Светът започва да прохожда като новородено. Сред едно от новите забавление на аристократичата част от обществото е играта на карти. И по-специфично – бриджът. Роден е през 15 ­– 16 век в Италия и Франция. След като пътуванията стават все по-популярни и много хора са чули за онази „древна, мистична земя, покрита с пясък“, най-вероятно някой, завърнал се от Египет, донася картите. Истината е, че никога не можем да сме сигурни.

Пиетро Лонги (1702-1785) – Играчи на карти

Макар че едно от първооткритите Таро тестета е с италиански произход, картите много бързо стигат до Франция. И ето от там се раждат въпросите, на които и до ден днешен търсим отговор. Французите започват да свързват Тарото с Египет, бързо развиват интерес към египетската култура и философия и дават името, което използваме и до днес – Таро (tarot). Италианците дават първоначалното име trionfi , след което започват да ги наричат tarocchi и tarock.

Друга легенда разказва, че всъщност истинското име на Тарото е „ТАРОТ“. Оскъдна е информацията дори за значението на думата „Таро“ и нито в латинския език, нито в някой друг език намираме значението или етимологията на думата.

Малко са изследователите на Таро по онова време, но всички те стигат до едно заключение: картите сами по себе си носят мистицизъм. От произхода до значението си всички те са свързани с Египет, небесните обекти и разбира се – с нас, хората.

„Десетият ключ на Таро“ е взет от книгата на Елифас Леви „Доктирна и ритуал на церемониалната магия“

През 19-ти век, френският окултист Елифас Леви издава книгата „Доктирна и ритуал на церемониалната магия“ (“The Doctrine and Ritual of High Magic”). Разделена на 22 глави, което е точният брой на картите от главната или „голяма“ аркана в Тарото. Леви за пръв път гласно свързва картите с Кабала и космоса.

Това е фактологически всичко, което знаем за Тарото.

В следващата ни статия ще преминем към интересната част – историите, легендите, слуховете и думите, към които няма прикачено писмо, снимка или каквато и да е била друга форма на доказателство. А те обикновено са най-завладяващите.

Текст: Цветина Рангелова; Снимки: Wikipedia