Хелоуин – пакост или лакомство?

От Милена Радева

октомври 31, 2021

607 Прегледа

Хелоуин – ден, или по-скоро нощ, който в последните години се превърна в тиквата на раздора дали и защо трябва да го празнуваме.

В тази статия обаче, изобщо няма да нищим подобни въпроси, защото ще ви разкажем какво всъщност стои зад Хелоуин и после ще похапнем малко бонбони, защото в Elephant Bookstore можете да откриете всичко, дори и бонбони.

Хелоуин в Elephant Bookstore

Етимология

Думата Хелоуин или както се изписва на латиница Halloween датира от средата на 18 век (1745 г.) и всъщност има шотландски произход. Думата означава вечерта преди Вси светии. В шотландския език, even означава нощ, а hallow е светия, т.е. нощта на светиите, която е точно на 31 октомври, защото 1 ноември е празникът Вси светии. В българския език нямаме подходяща дума, с която да отбележим тази нощ, тъй като сама по себе си тя не се смята за празник, но източното православие има празника Вси светии, който се отбелязва през пролетта. За него след малко! Интересно съвпадение е, че в България 1 ноември е Денят на народните будители, който въпреки, че не е религиозен празник и не почитаме светци, то вътре в нас е редно да им отдаваме своята почит (и изобщо не си говорим за религия в този случай).

Маделин Милър | „Цирцея“

История

Историята на Хелоуин е доста интересна, тъй като тя успява да обедини в себе си ритуали, религия и митове. Да обясним всичко това в една статия би било много трудно, но нека поне споменем, някои от най-интересните и ключови фактори, създали нощта преди Вси светии такава, каквато я познаваме днес.

Ритуали

Една от историческите линии, която обяснява Хелоуин е келтският ритуал Сауин (Samhain) (тук няма да го наречем езически, тъй като вече се разбрахме, че няма да насаждаме религия, а ще си говорим за история). Това е бил древен фестивал, който отбелязва края на жътвата, след която годината навлиза в т.н. тъмна половина. Нищо тъмно и страшно не се е случвало в тази половина от годината, просто келтите са смятали, че зимата започва на 1 ноември и тъй като географски са доста на север, вечерите са били дълги, тъмни и студени (те и до сега са си такива). Всъщност тази дата изобщо не е случайна, защото ако погледнем календара на стената, ще можем съвсем лесно да преброим, че 1 ноември е средата между есенното равноденствие и зимното слънцестоене. Това е един от четирите келтски празника свързани със слънцето, а в каквото и да вярваме или не, не можем да отречем, че слънцето е ей там горе и свети. Фестивалът Сауин се е празнувал на териториите на днешна Ирландия, Шотландия и остров Ман и чак след повече от 10 века започва да се разпростира из Англия и дори Европа и САЩ (не със същото име, разбира се). Тържествата, които са описани в древни ирландски текстове от 9 век, са събирали големи групи от хора и техните стада добитък. Песни и танци, пиршества и забави са съпътствали древния ритуал, при който са се отваряли гробниците на починалите и се е отдавало почит на мъртвите. По време на тържествата се коли добитъкът, поднасят се дарове, духовете се молят за лека зима за хората и стадата и се ходи от врата на врата да се споделя храната. Някои изследователи смятат, че това е била келтската нова година, други, че е било проход между нашия и отвъдния свят, трети, че са се извършвали магии и вълшебства, гадаене и предсказания.

Клонка глог и магически пръчки, скрили в себе си мистиката на отминали времена…

Независимо в какво вярваме обаче, няма как да не обърнем внимание на практическата страна на подобно събиране на народ, кланове и семейства, които са живели в много трудни условия (Шотландия си е сурова страна и до ден днешен). Хората, които са отглеждали стада, рядко са отглеждали зърнени, плодови или зеленчукови култури. Клането на крава или овца изисква много сила и помощ от няколко човека. Жените и децата са имали свои задължения в домакинството и са се грижили за по-малките животни (кокошки, зайци), плетели са кошници, шиели са дрехи. Като съберем тези три фактора, лесно можем да стигнем до извода, че в края на есента, келтите са се събирали, за да осигурят храна за зимните месеци, да разменят месо за плодове, да заколят животните и да създадат социални контакти не чрез фейсбук и инстаграм, а чрез кланови общности, обещания за сватби и боева подкрепа в случай на нападение.

Есенни торби пълни с радости и изненади.

Религия

С навлизането на християнската религия, традициите и ритуалите на миналото постепенно се претопяват. И тук не става въпрос само за териториите на днешна Шотландия, а по принцип за целия християнски свят. Историята не може да отрече, че за да успее да се наложи новата вяра, тя все пак се опира на регионални обичаи, ритуали, митове и легенди, защото ако християнството беше една единствена доктрина, то днес нямаше да имаме свои собствени празници, нали?

Така например католическият Вси светии е на 1 ноември, а православният Неделя на всички светци е на Петдесетница (първата неделя след Деня на Светата Троица), а паметта на българските светци и мъченици се почита на втората неделя след Петдесетница. (Петдесетница прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-тия ден след Възкресение, т.е. след Великден.)

Нека първо да споменем за истинския религиозен празник, преди да се върнем към Хелоуин. В католицизма Вси светии се свързва с името на папа Григорий III (731-741), който в своя меса в църквата Свети Петър говори за мощите на „светите апостоли и на всички светии, мъченици и изповедници”. Някои източници отбелязват, че този ден е 1 ноември, други – Цветница. Ето го и съвсем логичното обяснение на разликата между двата празника на изток и запад. (Припомняме, че разделението на църквата на католицизъм и православие, т.н. Велика схизма, се случва чак през 1054 г.) Първите писмени сведения за отбелязването на празника на светците са от 800 г. в Ирландия и Нортумбрия.

C’est la vie и черепи.

Както вече споменахме, Хелоуин е навечерието на Вси светии. През 12 век храмовете започват да отбелязват този момент с камбанен звън за душите попадналите в Чистилището, а викачите да се обличат в черно, да звънят с камбани и да призовават „добрите християни” да си спомнят за мъртвите. Традицията включвала подаряването на малки хлебчета, които са направени специално за вечерта, които може би са еквивалента на днешните бонбони. В по-бедните църкви, които нямали реликви, богослужещите се обличали като светци, което според някои изследователи поставило обичая за преобразяване.

Приключението на Хелоуин

Нека се замислим… това е актът на споделянето. Ако през ранните векове е било споделяне на месото от убитата за зимата крава, после се е превърнало в хляб, който всяко домакинство е имал, то днес раздаваме бонбони, защото живеем в такива времена. Преобличането също е част от даряването, в началото както вече споменахме, това е била радостта, носена от хубаво облечения гост, на когото даваш храна, после идва християнското преобличане – израз на почит, през 16 век преобличането идва под формата на трупи актьори, а днес се преобличаме с различни костюми. Както е видно преходът идва от гостът, когото посрещаме, до демонът, когото изпращаме – винаги с храната, която даряваме. Този жест е разпространен в цял свят и дори без да се замисляме се сещаме за коледарите, Задушница, Цветница и още много празници, които крият в себе си древни обичаи, днес малко или много свързани с християнството в България.

Митове

Като заговорихме за посрещане и изпращане е време да споменем любимия на всички фенер. Нарочно тук не казвам, тиква, защото тя ще се появи много по-късно в историята на Хелоуин.

Огънят. Огънят и светлината, която той излъчва са изконни символи, широко разпространени и навлезли в толкова много религии, тълкувания, обреди, обичаи, митове, легенди, че надали има смисъл да ги коментираме. И пак ще се върна назад във времето… по време на друидските събирания са се палели клади, в църквите се палят свещи, които в същността си са малки огньове, които излъчват светлина, а фенерите…

Фенерите, се оказва, че са изключително модерен елемент към цялата феерия от мистика, религиозност и съвремие, обзело Хелоуин (или Нощта преди Вси светии). Според историческите справки фенерът се появява едва през 19 век в Шотландия и Ирландия и чак през 20 век в Англия. Фенерите се изработвали от ряпа или кръмно цвекло, които се издълбавали и им се приписвали човешки черти. Според изследователите няма точна и ясна формулировка на образите, които се гравират върху зеленчуците. Някои смятат, че това са добри сили (тъй като излъчват светлина), други – че са злите сили, които трябва да се прогонят (чрез светлината).

И докато историческите факти не могат да ни дадат точни отговори, то спокойно можем да се насладим на легендата за Светещия Джак (Jack-o’-lantern) или понякога наричан Тиквения фенер.

Колегата Анита Кацарска готова да посрещне Джак

Митът за Джак откриваме в не една и две фолклорни приказки из цяла Европа, нейно подобие имаме дори и в нашите български народни приказки (или поне в една от книгите в моята библиотека- б.а.).

Но, да, кой е Джак?

Джак е образът на месния хитрушко в Шотландия и Ирландия, който хем го мързи, хем се чуди каква магария да измисли и да мине тънко. Основната идея на мита за Джак е, че той измамва Сатаната. Има различни версии как точно се е случило това. Според една Джак подмамва Сатаната да се качи на ябълково дърво, защото не може да достигне една ябълка. Сатаната се качва, но Джак поставя кръстове под дървото и Сатаната не може да слезе. Според друг вариант, Джак бива преследван от съселяните си, задето е извършил кражба. Тичайки, среща Сатаната, който му казва, че е време да умре, но Джак го убеждава, да му помогне като се превърне в сребърна монета и я хвърли на селяните. Сатаната се преобразява в монета, Джак я прибира в джоба си, а там има кръст… Независимо каква е историята, Джак успява да излъже Сатаната и да го накара да му обещае, че ако го освободи, то той няма да му прибере душата.

Минава време, Джак умира, както умират всички живи създания… тъй като животът на Джак не бил особено праведен, то душата му нямало как да отиде в Рая, но когато стигнала Ада, Сатаната му припомнил своето обещание. Тогава Джак попитал:

– А аз как да открия пътя в тъмното?

Сатаната се навел, взел един въглен и му го подхвърлил. Джак пъхнал въглена в една куха ряпа и тръгнал по света с фенер в ръка.

Защо си говорим за ряпа, а не за тиква? Защото ряпата е бил един от основните зеленчуци и източник на храна за огромна част от Европа. Тиквите произлизат от днешно Мексико и надали са били познати на европейците, преди достигането на тези територии.

Хелоуин – пакост или лакомство?

Съвременен прочит

Днес Хелоуин се е превърнал в празник за голяма част от християнския свят, без да има значение религиозността, етническата принадлежност или социум. В списъците с държави, които не са католически, но в които се „празнува” тази нощ, откриваме Албания, България, Гърция, Кипър, Румъния, Русия, Северна Македония, Сингапур, Сърбия, Филипините, Япония и много други.

Защо? Едно от много простичките обяснения е „защото е забавно!”. Елементът на игра, забава и дори лакомства е далеч по-съблазнителен за децата, отколкото имагинерната почит, вечерня в църквата или дори непразнуването.

Джак, Плашилото, тиквите…

Съвременните образи на Хелоуин идват от времевите натрупвания от различни периоди, национални обичаи, готическа литература, класическите филми, мас медиите и не на последно място – пазара. Образите на черепа, препратка към Голгота в християнската традиция, служат като напомняне за смъртта и преходното качество на човешкия живот. Традиционно поне на една стена в църквите откриваме изображението на Страшния съд, пълен с отворени гробове и възкръснали мъртъвци, с небе, изпълнено с ангели и ад, пълен с дяволи… Така че надали можем да обвиняваме само и единствено китайския пазар за щурите идеи, които му идват на ум. Едно от най-ранните произведения по темата за Хелоуин е на шотландския поет Джон Мейн, който през 1780 г. отбелязва по време на празника: „Какви страхотни пакости ни очакват!“. Да не забравяме, че огромна част от емигрантите в САЩ са ирландци, които преплуват океана, не само с куфарите си, но и със собствените си традиции, история и приказки.

Като цяло можем да заключим, че Хелоуин не е нещо, което се е появило през последните няколко години и изведнъж се е превърнало в модерно. Напротив, надявам се, че с този материал успях да ви разкажа една недотам зловеща история, която да ви накара, поне за миг, да погледнете с други очи на тази весела, шарена и много древна нощ.

А сега отивам да погледна какви бонбони са ми останали, че някой чука на вратата.

Текст: Милена Радева

Снимки: Цветина Рангелова

ПП: А ето и как се маскираха колегите…