От една страна бях силно разочарована, когато стана ясно, че няма да го видим през 2020 г., от друга – чакането си заслужаваше.
Като цяло, тук е мястото най-искрено да си го призная, че аз не съм фен на поредицата, затова отидох да го гледам с чистото съзнание и желание да гледам филм, а не да гледам Джеймс Бонд. И наистина тук е мястото да си призная, че филмът ми хареса, без да съм надълго и нашироко запозната с всички препратки, които се случват, показват, изказват или дори звучат в музиката. (Оказа се, че те наистина са много и че режисьорът Кери Фукуната и сценаристите са си написали отлично домашното, така че да задоволят всеки истински Бонд фен.) Единственото, което ми дойде в повече, бяха тези три часа, защото е много трудно човек, дори и той да е 007, да ме върже за три часа на едно място без да правя поне още сто неща едновременно.
Разгледайте колекцията посветена на Джеймс Бонд в Elephant Bookstore или в сайта ни.
Плакат „Плакати Джеймс Бонд“
Да, Джеймс Бонд е легенда и то вече повече от 60 години, а сега като се замисля, наистина му е време за пенсия, както става ясно и в настоящия филм. Но нека се върнем малко назад във времето, за всички, които са чували това кодово име, но не са проследили историята.
Джеймс Бонд е британски литературен (на първо място!) и филмов (на второ!) герой, който е известен с кодовото име 007. Писателят Иън Флеминг е негов „баща”, а първият роман излиза на бял свят през 1953 г. Книгите и филмите не вървят в хронологична последователност. Така книгата „Казино Роял” е публикувана през 1953 г. и е първата от поредицата, докато филмът излезе едва през 2006 (и е №21), „Живей, а другите да умрат” е втората книга, но е осмият филм, докато „Доктор Но” е първият филм, но е шестата книга – схванахте, нещо като Star Wars, ама с повече епизоди.
Двадесет и петия Бонд откриваме в заслужена почивка някъде из Италия (снимките са в град Матера), след като е успял да арестува (Бонд арестува ли?) своя изконен враг Ернст Ставро Блофелд. Класическият Астън Мартин небрежно описва змейки по завоите на италианската ривиера в такт с музиката на Ханс Цимер (няма нужда да казвам колко е прекрасна). Лирическо отклонение – Матера не се намира на брега на морето, но да не изпадаме в пунктуалност. Романтичната разходка изобщо не е случайна, защото именно това е мястото, на което е погребана най-голямата любов на 007 – Веспър Линд („Казино Роял” 2006 г.). Бонд отива на гроба ѝ, за да си вземе последно сбогом, но когато коленичи пред надгробната плоча, вижда визитната картичка на СПЕКТЪР… и в този момент аз подскочих в кино салона, защото цялата гробница избухна в лицето на Даниел Крейг. От тук насетне, разбира се, започва екшънът, който няма да ви разказвам, защото си заслужава да го гледате „на живо”, предвид че филмът е 3D.
Както вече споменах в главната роля е Даниел Крейг, а неговото момиче е Леа Сейду. Без да спойлървам, няма как да не отбележа, че в главните роли влизат Ралф Файнс (Ем), Кристоф Валц (Ернст Ставро Блофелд) и Рами Малек (Луцифер Сафин) – един невероятен тандем, от който не крещи звездомания и превъзходство, а истинско британско великолепие и спокойствие като за чай в пет, докато наоколо летят куршуми и биологични оръжия. Силно (позитивно) впечатление ми направи и липсата на класическото Бонд момиче. От едната страна на пенсионирания 007 този път стоеше ранимата, но изключително силна като характер и образ Мадлин Суон (Леа Сейду), а от другата – Номи (Лашана Линч), в ролята на активния 007. (Да, да, не малко се изписа по спекулацията, че новият Бонд е чернокожа жена, но туистът бе много професионално представен от сценаристите.)
Подписана фотография от Маделин Смит
Едно нещо, с което смятам, че създателите на настоящия филм можеха да са една идея по-предпазливи, е мотивът за биологичното оръжие – наноботите, които променят ДНК-то, избиват хора и имат „избирателна пропускливост”, особено предвид психозата и всичките конспиративни теории в последните две години. Да, модерно е; не, не съм съгласна с този тренд; може би нямаше нужда. И кой мислите стои зад всичко това, предполагам, че ако пуснем анкета в Elephant-ско стори, всички ще се досетите – руски учен! Да, точно така, Дейвид Бенчик влиза в ролята на Валдо Обручев, чийто герой искрено ми напомни за филма „Чернобил” на НВО. Като за финал на каста не мога да не спомена и образа, който предполагам, че никой не очакваше да видим отново – Феликс Лайтър (Джефри Райт). Актьорът играе за трети път ролята на приятел на Бонд и няма да е голям спойлер, ако кажа, че умира отново.
В заключение на чудесната съботна вечер, която прекарах, бих казала, че „Смъртта може да почака” си заслужаваше чакането. Филмът има стабилна структура на фабулата, докосва тънката струна на романтиката, тъмен е, мрачен е, героичен е и има изненадващ край, който оставя зрителя спокоен, че е изгледал един цялостно завършен и издържан филм, независимо дали е фен или просто е отишъл на кино.
Надявам се няма да има следващ Бонд, но ще почакаме…
Текст: Милена Радева
-3-120x80.jpg)
