Някога питали ли сте се кой и как е разбрал, че метлите летят? Според нас има два варианта – или някого много го е мързяло да чисти вкъщи и един ден е омагьосал метлата зад вратата сама да се развърти и хоп-хоп да позачисти, а след това е решил, че може и да я поязди… или метлите от край време са се „раждали” летящи, ама мъгълите просто не знаят за това. И тъй като този въпрос ни гложди от бая дълго време, а все пак 1-ви декември наближава със страшна скорост, се разровихме из дебелите книги, дългите ръкописи и прашните килери с метли… Чакайте, чакайте, как така „Какво е 1-ви декември?”!
ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ 16 ГОДИНИ НАСАМ актьорът Станислав Яневски ще раздаде автографи на избран брой фенове на Виктор Крум и на поредицата за „Хари Потър”. Събитието ще се състои на 1-ви декември 2021 г. в Elephant Bookstore и ще бъде достъпно единствено за закупилите билети посетители, а някой късметлия ще си тръгне с оригиналното лимитирано копие на „Светкавицата” – метлата на Виктор Крум! Но, чакайте, има и още…
Как така метла?
Оказва се, че далеч не сме били чак толкова далеч от истината, колкото може би звучи в нашето предположение. Историите за метлите, които днес са достигнали до нас, разказвани от уста на уста през поколенията, са изключително интересни и в същото време логични. Основната причина, поради която се „появяват” летящите метли е желанието на магьосниците от Европа да пътуват. Защо казваме Европа? Защото на изток си имат летящи килимчета, на север… не искате да знаете!
Но, да, идеята на метлата е била чистото и просто желание на магьосници и вещици от всякакви краища на света да стигнат от точка А до точка Б, без да се климбуцат в каруца, без да миришат на кон и без да се разхождат пеш по прашните друмища. Независимо колко много магии са измислени на този свят, до този момент само двама са успявали да полетят без намесата на вълшебно средство (Лорд Волдемор и Сивиръс Снейп). Анимаговете могат да се превръщат в животни, но нека си признаем – ако се превърнете в птица, си оставате с птичи мозък. Левитацията не се получава много добре и е по-скоро трик, отколкото транспорт, а магипортирането просто не работи толкова лесно, колкото изглежда отстрани.
Затова преди повече от десет века, се появила метлата. Не че просто се пръкнала ей тъй на, ами тя започнала да има магически свойства. В търсене на най-лесното средство за придвижване, магьосниците били наясно, че то трябва да е на вид обикновено, да не привлича вниманието и всеки да го има. Какво, какво? Ми, метла!
–
„Както всеки магьосник в училищна възраст знае, фактът, че летим на метли, е може би най-зле пазената ни тайна. Никоя мъгълска илюстрация на вещица не е пълна без метла и колкото и нелепи да са тези рисунки (ни една метла, изобразена от мъгълите, не може да остане във въздуха дори за момент), те ни напомнят, че сме били невнимателни в продължение на твърде много векове, за да се изненадаме, че метлите и магията са неразривно свързани в ума на мъгълите” пише Кениуърти Уисп.
История на метлите
Една от книгите, които няма как да не вземем от полицата е „Куидичът през вековете” на Кениуърти Уисп, когото вече цитирахме. Както самият Албус Дъмбълдор отбелязва „Куидичът през вековете” е една от най-популярните книги в библиотеката на Хогуортс”, а мадам Пинс (библиотекарката в училището) споделя, че тази книга ежедневно се заема от най-различни ученици. Но какво пише в богато илюстрираното издание, което привлече и нашето внимание …
Според проучването на Кениуърти Уисп, писмени доказателства за летящите метли се откриват още през далечната 962 година. В немски ръкопис от този период са изобразени „трима магьосници, които слизат от метлите си с изтънчен дискомфорт на лицата”. След кратко пътуване от Монтроуз до Арброут през 1107 г., шотландският магьосник Гътри Локрин пише за „пълните с трески задници от изпъкнали чепове“ [извиняваме се за буквалния превод – б.а.].
Сами можете да се досетите, че първоначалните метли не са били нито удобни за летене, нито особено магически издържани, но в крайна сметка си говорим за 10 век, период който мъгълите все още наричат „Тъмните векове”. Тогава магиите също са били доста… нескопосани.
Метлите и спортовете
В началото, както вече споменахме, метлите са били доста не-яки! Представете си ги като ретро автомобили, ама не чак толкова готини. Магиите, които се използвали, за да накарат една метла да литне били много прости, имали една скорост и позволявали движение само нагоре, надолу. Всеки магьосник сам конструирал и омагьосвал метлата си, което често водело до странности. Така с течение на времето, някои по-даровити магьосници започнали да „правят” летящи метли и постепенно станали известни със своя занаят. През 1820 година, Елиът Сметуик създал възглавничестата отвара, която както сами можете да се досетите, имала пухкав ефект върху дръжката (и по-точно мястото за сядане) на летящите метли.
От занаят метлоправенето се превърнало в професия – моделите „Дъбов вал 79”, „Лунокос” и „Сребърната стрела” дължим именно на едни от най-добрите и иновативни магьосници на 19 век. От началото на 20-те години на 20 век вече смело можем да говорим за индустриализиране на производството на метли. През 1920 г. братята Боб, Бил и Барнаби Олертън основават компанията „Чистометка” и скоро произвеждат първата спортна метла „Чистометка I”, която мигновено се превръща в хит. Три години по-късно, през 1929 г., Рандолф Кийч и Базил Хортън създават компанията „Комета” и пускат на пазара „Комета 140” с патентована спирачна магия. В продължение на няколко години съперничеството Чистометка-Комета е по-драматично и от куидичен мач, до момента, в който не се появява компанията „Състезателни метли Нимбус” през 1967 г. и подобно на рефер, спира враждата между пионерите в бранша. Метлите Нимбус комбинират надеждност и лесно летене и бързо стават предпочитани за отборите по куидич в цяла Европа.
„Светкавицата” на Виктор Крум
За куидич можем да си говорим много, вече го направихме в предишната ни статия „1994 година и Световното първенство”, но обещаваме да не спираме до тук. Сега да се върнем на тази тъй емблематична метла, която всеки от вас ще има възможността да види, пипне и спечели съвсем скоро. На 1-ви декември 2021 г. освен метлата „Светкавица” лично подписана от Станислав Яневски, всички посетители на Elephant Bookstore ще се възползват от 20% намаление на стоките с тема Хари Потър, а всеки закупен билет ще ви гарантира 10% отстъпка от следващото ни събитие с актьор от едноименните филми за момчето, което оцеля!

„Светкавицата” – метлата, на която летя Виктор Крум по време Световното първенство по куидич през 1994 г.
„Светкавицата” е една от емблемите не само на четвъртата книга от поредицата на Дж. К. Роулинг „Хари Потър и огненият бокал”, но и на българския търсач Виктор Крум. (Героят на Виктор Крум е изигран от актьора Станислав Яневски, с когото ще можете лично да се запознаете по време на срещата през декември.)
„Елърби и Спъдмор” е една от на пръв поглед треторазрядните компании, произвеждащи метли през 80-те години. Но през 1993 г. Рандолф Спъдмор представя пред професионалните куидич играчи „Светкавицата”. Тя бързо разбива класациите за най-бърза метла и оставя Нимбус да ѝ диша листата от клонките. Ние за пръв път успяхме да видим това произведение на летящото изкуството в двубоя между Ирландия и България по време на Световното първенство по куидич през 1994 г., когато именно Виктор Крум влетя на стадиона със своята „Светкавица”.

Илюстровано издание „Хари Потър и огненият бокал” лично подписано от Станислав Яневски (Виктор Крум)
„Светкавицата” е в състояние да вдигне от нула до сто и петдесет мили в час за десет секунди (не пробвайте това у дома!), както и да се похвали с неразрушима спирачна магия (слава на брадата на Мерлин!), превъзходен баланс и прецизност и стои на разумна височина при монтаж, когато е необходим. До 1994 г. „Светкавицата” е най-бързата метла в целия свят, въпреки че конкурентът „Гръмотевица VII” може да постигне скорости, които ѝ съперничат. Много експерти смятат обаче, че производителят е пожертвал безопасността в името на скоростта. И наистина, навярно си спомняте по време на Световното първенство по куидич през 2014 г. как опашката на „Гръмотевицата” на нигерийския търсач Самюел Екуиано бе разбита от изстрел с блъджър, ударен от японския бияч Хонго. Така че изобщо не е изненада, че Виктор Крум остана верен на своята „Светкавица”, когато именно през 2014 г. България спечели първенството.
Малко се отвяхме, нека най-накрая си поговорим за „Светкавицата”. Дръжката е изработена от полиран абанос (веднъж погрешно посочен като ясен в реклама за куидич консумативи), а клонките могат да бъдат направени или от бреза, или леска в зависимост от предпочитанията на клиента. Брезовите клонки предлагат по-голямо ускорение при изкачване, докато леската осигурява по-голяма прецизност при завиване. Металните части на метлата са железни изделия, изработени от гоблини (за първи път за метла). Именно тези метални елементи увеличават стабилността и мощността при неблагоприятни условия и предотвратяват приплъзване на степенките на краката. Всяка „Светкавица” включва златен регистрационен номер, защото производството ѝ се следи зорко както от компанията, така и от гоблините, т.е. фалшиви „Светкавици” НЕ съществуват!
И в този ред на мисли, както вече споменахме, всеки един от вас, който си е закупил билет за срещата с Виктор Крум (Станислав Яневски) за 1 декември 2021 г. ще има възможността да спечели автентична реплика на магическата метла „Светкавицата”. Билети можете да закупите онлайн от тук и имайте предвид, че билетите са ограничени – само 300 бр.! Приготвили сме и още изненади, някои от които вече издадохме, да, не сме добри в криенето на тайни, признаваме си го. Очакваме ви на 1-ви декември в Elephant Bookstore и си пазете билетите!
Ако тази статия ви е била интересна, то ви препоръчваме да прочетете и „1994 година и Световното първенство”, интервюто „Станислав Яневски: актьор съм и обожавам професията си” или да си приготвите една вкусна торта дори без повод – Честит рожден ден, Хари! от JKR.
Последвайте ни и във Facebook или Instagram, където ще откриете още много неща от света на Хари Потър… и не само.
Текст: Милена Радева
Снимки: Цветина Рангелова, The Noble Collection, Cinereplicas
Източници: „Куидичът през вековете”, „Хари Потър и огненият бокал”, harrypotter.fandom.com, wikipedia.org, The Noble Collection, Cinereplicas