Кои са наистина Хафълпаф?

Любимото време от годината…

Лоялността на хафълпавците е неизчерпаема като есенен слънчев лъч

На Р. Л.

Усещаме една любов, една сила, чакрата на слънчевия ни сплит се активира, заедно с желанието ни за сок от моркови и портокали, а креативната ни енергия скача до стратосферата. Време е да извадим метлите си, да се заредим с кестени, шишарки, куркума и джинджифил, защото е моментът, в който да усетим хафълпафската енергия от света на Хари Потър.

Започна любимото ни (ми) време от годината – есента. Тя цялата си е отделна магическа сфера. С всичките ѝ (жълти) цветове, емоции и темперамент. Тя е времето, в което започваме с маратоните на Хари Потър, Властелинът на пръстените, Междузвездни войни, Нарния и много други.

Ако сме били късметлии вече би трябвало да пътуваме към Хогуортс. И всяка година е, като първата – вълнуваща, необратима и идваща отвътре.

Разпределителната шапка има да каже по нещо за всекиго от нас. И макар Грифиндор да е домът, на който всички, поне веднъж, сме симпатизирали, в тази серия от общо четири статии ще разгледаме качествата на всеки дом и как те допринасят към целия чар на Хогуортс, на есента и разбира се – на живота, като цяло.

Личното ми вярване е, че всеки от нас, в зависимост в кой период от живота си се намира, може да бъде комбинация от домове, но има един основен, който се проявява именно в трудните за нас ситуации, него аз наричам „основата“. Била съм разпределяна и в Хафълпаф, и в Грифиндор и съм някъде между тях. Все пак, днес ще разгледаме един сякаш забравен дом на Хогуортс, който щом погледнем със затворени очи на дълбоко вътре в нас (или в Разпределителната шапка), присъства навсякъде в любимите ни герои, а това е именно Хафълпаф.

Ах, хафълпафците …

Платнена торба с герба на Хафълпаф

Откъде да започнем, когато си говорим за Хафълпаф?

На мен често ми приличат на слънчев лъч – лоялни, най-верните приятели, за които именно човекът отсреща е най-ценен. И тези прости качества са може би това, от което нашият не-толкова (на моменти) магичен свят, има нужда.

Ще вляза и надълбоко в психологическия анализ на Хафълпафците. Все пак съм един от тях, а това е другото – тъй като са много лоялни и настроени към емпатия и жертва, те са и хора, които много дълго и дълбоко премислят всичко и най-вече себе си и своите устои и грешки и то по онзи начин, който няма нищо общо с егоцентризма. Даже напротив – нужно е да бъдем, като „самопочистваща се миялна“, както казва един от нашите любими колеги хафълпафци.

Дамите и господата, които Разпределителната шапка изпраща в Хафълпаф имат много сходни качества с Грифиндор (даже още повече с Рейвънклоу). Например и двата дома биха се жертвали за другиго, но тук определящото е за кого или за какво? В името на каква кауза?

Тази статия беше „готова“ още миналата седмица, но реших, че има още дълбини, в които имам силното желание да се гмурна. Така и направих. Историята на дома Хафълпаф е доста любопитна. Символите, имената и историята на Хелга Хафълпаф са  интересни от езотерична, историческа и психологична гледна точка, а както всички знаем – Дж. К. Роулинг има удивителното качество да създава дълбочина не само в съдбите на своите персонажи, а дори в самите тях. Това ги прави още по-неустоими за нас като публика, една от причините целият свят да е влюбен в Хари Потър.

Интересна информация:

Хелга Хаафълпаф е родена някога през десети век в Уелс. Била е изключително близка приятелка с Роуина Рейвънклоу. Обожавала е да се облича в жълто и кафяво (все есенни цветове), както и да готви и дори да прави магии, свързани с храна. Голяма част от блюдата, които се сервират в Хогуортс, са всъщност по нейни рецепти. От норвежки „Helga“ означава свещено, благословено. Язовецът – емблемата на дома също има интересна символика – в келтската митология символът на животното е свързан с водачески качества и умения. Думите huff и puff имат следните значения:

huff – дишам

puff – тестено изделие/сладкиш

Едни от най-видните магьосници в Хари Потър вселената, които принадлежат на Хафълпаф са известни не само с изключителното си приятелско отношение, но и със своята креативност и умението да направят всичко интересно и дори „готино“ и това, разбира се, е възможно само ако въпросното задание/действие им харесва, тогава могат да отделят цялото време на света (все пак са лоялни), за да изучат обекта на своите интереси в най-дълбинните му кътчета. Качество, сходно с дома Рейвънклоу (но не същото, затова ще поговорим в следващата статия от поредицата).

Бриджит Уенлок, хафълпафка, е била изумително добра в наука наречена „аритмантика“, която е използвала, за да предсказва бъдещето (намирам сходство с любимата ни астрология тук, която си служи с много математика и в частност геометрия). Именно този предмет е бил един от любимите на Хърмаяни Грейнджър. Уенлок разкрива тайните и силата зад числото 7, но въпреки познанията си, тя е предпочитала да пише всичките си открития с невидимо мастило. (Ах, тази слидеринска потайност и мистерия!)

Помона Спрауд, професор по билкология в Хогуортс, понастоящем ръководител на дома Хафълпаф, е била гениално добра не само в  науката за растения, гъби и билки. Този неин интерес я отправя и към изучаването на магии за предпазване и защита от нападение. Любопитно е накъде ни отвежда силният интерес към определен вид занаят. Магическо е!

Нют Скамандър е един от най-добрите ученици в Хогуортс (макар че е бил изключен от училището за магия, потенциалът му не е бил тайна за никого). Неговата страст е била магизоологията или наука, изучаваща магическите животни в света на Хари Потър. Той стига до експертното ниво на боравене с магическите създания. По време на многото си пътувания до Ню Йорк и Париж, Скамандър непрестанно показва своята борбеност, като влиза в битки с тъмните магьосници (които очевидно са имали интерес да притежават някое от магическите животни, с не особено чисти и дори зли намерения).

Нимфадора Тонкс е един от най-добрите примери за лоялността и грижовността, които са „подписа“ на хафълпафци, във всичко, с което те се захванат. Способна да се бие с няколко смъртожадни накуп, тя е един от най-добрите войни в Министерството на магията, тренирана от самия Аластор Муди. Отличничка не само в магиите за предпазване, но в тези за нападение. Тонкс е един от нашите любими герои, заради нейната борбеност и неподправеност. Тя умее прекрасно да пази и защитава (колко по-хафълпафско може да бъде) всички, които обича.

От всичко изброено до тук ми се струва сякаш в представителите на Хафълпаф има много голям сбор от качествата на останалите три дома. И това, разбира се, не е случайно. Ако открием по малко от себе си във всеки дом, ще разберем защо принадлежим в точно определена категория, но и същевременно – защо никога не сме стриктно само в един от домовете. Това е чарът на Хогуортс, на Хари Потър вселената и на самата Дж. К. Роулинг.

Ако има някой, който да осъзнае бързо, че притежава грифиндорски спецификации, както и слидерински, той е от дома Хафълпаф. Психологията на тези ученици ги кара, по един интересен начин, чрез себепознанието си (а те се самоанализират постоянно) да опознаят още повече всички около тях, а в това, те са откачено добри. Разберат ли себе си, започват да виждат кристално чисто и всичко, което ги заобикаля. И то далеч не само на повърхността, а в една (на моменти плашеща) дълбочина.

Какви са хафълпавците?

От тук преминаваме към втората част от нашето хафълпафско пътуване: Хари Потър в действие и Хафълпаф в иситнския свят.

От опита ми с хафълпафци ще изредя няколко техни качества, които съм наблюдавала през годините. И да – обградена съм от много такива, явно се привличаме:

1. Намират време за всекиго – без значение дали имате нужда от десет минути или от три часа – хафълпъфците са изключително способни да проглеждат през човека пред тях и да усетят емоциите, които той иска да покаже, но не знае как (или по-точно не знае, че знае как да ги покаже). След няколко минути с тях вече се чувствате около сто пъти по-леки и спокойни. Това се дължи на постоянния самоанализ, който си правят. Те разбират света „отвътре навън“. Когато осъзнаят своите болки и препятствия, веднага ги асоциират с тези на обкръжението им. Това ги прави толкова всеотдайни и разбиращи. За тях всичко е свързано. Ние сме едно цяло и е повече от нормално да преживяваме сходни и еднакви събития в различни периоди от пътя си. Често пъти, времето, което раздават на близките си е точното време, от което те са имали нужда някой да им даде (или те сами да си дадат), за да се почувстват по-добре.

Всяко действие има и противодействие:
Въпреки магическия баланс, който постигат между личността си и връзката с околните и с приятелите, понякога хафълпафците изпитват затруднения именно в това да помолят за помощ. Те са хора, които рядко, честно казано, все по-рядко с годините, имат нужда да поговорят за своите болки. В тези моменти се объркват и всъщност не допускат, че имат нужда просто да споделят. Собствената им борбеност е пречката в този случай – толкова свикнали да се грижат и дори да спасяват, често не осъзнават, че те самите имат нужда някой да се погрижи за тях. От какво имат нужда в такъв момент: от няколко минути с близък човек, на когото имат доверие, че няма да ги подведе с преценката си и че е способен да погледне през техните очи, за да ги насочи.

2. Те са огледални емпати – това означава, че не просто съпреживяват емоциите с нас самите, но ги отразяват – показват ни това, което имаме нужда да видим в неприятни за нас моменти. Което ги прави емоционално зрели, но и дяволски привлекателни и то не непременно с външния им вид. Например, ако сме тъжни или разочаровани, те веднага влизат в нашата емоция – сякаш мигновено и дори им личи. Цялото им лице го показва. Започват да ни слушат задълбочено и ние ставаме цялата тема на разговора, а това е толкова … ами привлекателно. (Сега разбираме защо всички обожаваха Седрик Дигъри.) На моменти се оказва, че те мислят по-дълго за решението на нашия собствен пропуск, отколкото ние самите. Преживяват с нас и позитивните, щастливи моменти, и тъжните такива, в които искаме да се затворим вкъщи и да мислим. В тези периоди единствените хора, които допускаме да себе си са именно хафълпафците. Защо?

Предполагам, че отговорът се крие в това, че имат вродени психологически качества (същите качества, които използват със собствените си обязаности в живота).

В тежките моменти, в които се чувстваме разочаровани от някого и дори от „целия свят“, да комуникираме с човек, който ни прави основната тема в разговора (и в живота) ни действа успокояващо. Този тип грижа действа на подсъзнанието ни, като му показва, че всъщност сме важни за някого. Имаме свободата да се изолираме, колкото си искаме, но това става избор, а не се налага. По този начин избягваме едно ненужно чувство на самота точно заради огледалната емпатия, която получаваме от нашия близък хафълпафец.

Обратно движение:

Също както в първото качество, щом преданик на Хафълпаф изпадне в такава ситуация, единственото решение са тези, на които той има доверие. Тогава хафълпафците имат нужда от точно същата реакция и истината е, че те никога няма да ни помолят за нея. Ако ни идва отвътре да ги направим тема на разговор, те ще го приемат, като „обикновен съботен ден“, но ако се наложи да ни помолят, ще се терзаят, че „това е съботата, в която светът свърши“, защото не искат да се налага да бъдат „емоционален товар“ за никого. Доста комплексно качество, но в крайна сметка, лесно за разбиране – тъй като са огледални емпати, просто им личи. Те предпочитат да се правят, че не го знаят, но е достатъчно ние да го знаем.

Кои са наистина Хафълпаф?

3. Добри комуникатори – да! От предните две качества не е трудно да си представим защо. Все пак, един от признаците на адекватната комуникация е да можем да усещаме човека пред нас и да му съдействаме. Нужно е това да е подкрепено от добри устои и мотивация – хафълпафците искат човекът, с когото говорят да се почувства добре. Могат да усетят дали искаме да говорим, да слушаме или да мълчим – и го правят! От друга страна, в по-изострените моменти, в които се налага да бъдат по-твърди и сурови в изказа си, те успяват да го направят без да накърнят нечие достойнство и с цялата любов, която побират в себе си. А тя е универсална и е за всички и всичко! Ще ги чуете често да благодарят по няколко (стотин) пъти, както и да използват също толкова често думата „съжалявам“ и въпроси, като „Добре ли си?“ или „Имаш ли нужда от нещо?“. Много бързо напипват нашите болни места и не ги натискат без причина, а напротив – лекуват ги. Дори ние разбираме как става всичко. Влизат по най-добрия начин в крайностите на динамиката „аз и другите“ и „другите и аз“. Могат да направят всяко свое преживяване полезно за останалите и обратното. И се движат най-често по тази линия. (Без да падат в пропастта да се изгубят в себе си или в някого другиго. Да се отдадат или жертват – да, но не и да се изгубят.)

Тишина:

Ако един хафълпафец се умълчи това си е чиста индикация, че „нещо не е наред“. (Освен,ако не са заети с това да слушат нас.) Обикновено това мълчание е тиха „молба“ (както разбрахме, те не са добри в гласните молби), да заговорим ние за нещо, обвързано с нас или просто да разкажем някаква история, за да може да се гмурнат в нашите думи и да не им се налага точно в този момент да обсъждат на глас своите, което те предпочитат първо да направят насаме. Основният обект на мислите им в дадения момент ще бъде преоткрит в нашите разкази, тъй като те си намират „врата“ (прозорец, пътека и метафора) във всичко. А ако не е такъв случаят, щом са готови със своето „събрание на старейшините“ в главата си, ще ни споделят за него. И естествено, ще го обвържат с нас. Така ще се чувстват сякаш всичките им казуси, все пак, въпреки всичко, имат някаква полза.

4. Те са добри психолози – ако има един дом от Хогуортс, на който ще дадем тази титла, мисля, че всички бихме се съгласили, че това ще е Хафълпаф. Учениците от този дом са склонни да прекарат часове в изучаване на темите, които са интересни за нас, за да ни разберат по-добре и да успеят да ни смирят, когато се наложи. Имат силно индивидуален подход с всеки различен индивид. Често се чувстваме най-добре в тяхната компания, особено ако сме тъжни или пък разстроени и дори гневни. Те са „приятелите“, които в нужда се познават. Въпреки това, те не си падат по раздаването на съвети. Психологическите им черти ще се проявят по-скоро чрез интересни истории, които те са преживели или такива, за които са чели или чули. Те са майстори в това да наблюдават и съхраняват събития и случки в главата си, след което да ги събират с други и да намерят силно проникновен смисъл във всичко в живота. (Също както професор Уенлок е правила с числата – те го правят тайно от всички. Това буквално е техният „скрит“ талант.)

Забравени:

Всеки добър психолог е наясно със своите собствени негативи. Понякога забравяме за хафълпафците щом не сме разстроени и тъжни и единственото, от което те биха имали нужда е уверение, че не са сами и забравени– все пак това е най-важно за тях – близките им. В техния живот, както в живота на всички нас, най-силните им качества понякога са били най-слабите им страни и понякога се обръщат срещу тях. Те имат много малка част от страховете на всички останали хора, но също имат страхове: един от тях е да не бъдат сами и забравени. В „ниските“ моменти, в които се чувстват изолирани или се изолират сами, за да мислят, имат нужда от едно съобщение или обаждане с напомнянето, че се справят чудесно, въпреки всичко. Че илюзиите, които са се настанили в мислите им не са верни, а са просто плод на този страх.

Хафълпаф е домът, свързан с приятелите и с близките и притежава тази нравствена ценност именно защото „най-великата битка“ на принадлежащите към него е една от най-добре прикритите травми: самодостатъчността. Тяхното пътуване през живота обикновено ги научава, че в някои моменти ще се наложи да се справят сами, но тези моменти са рядкост и всъщност човек е направен, за да бъде с хора и самодостатъчността е знак за недоверие, неспособност за комуникация, депресия, опит за предпазване от „лошия свят“  и в някои случаи, дори липса на емоционална интелигентност.

Да, точно тези хора, минават през най-много самота, за да успеят да бъдат грижливите и лоялни приятели, които имаме късметът и честта да познаваме днес.

Хафълпаф и Elephant Bookstore

5. Хафълпъфците са изключително чувствителни, но не непременно емоционални – и това, ако се чудите защо е, ами защото не искат да натрапват силните си емоции на никого, понеже това ще ги накара да се чувстват зле. Но с добрите им комуникативни умения, намират правилния момент, думи и начин да споделят и да извлекат по нещо полезно от своите собствени ущърби и по един красив начин това помага дори на нас, като странични наблюдатели или слушатели.

Пред по-емоционални личности, те могат да изглеждат дори такива с липса на всякаква емоция, но това не е така. Няма начин да са толкова дълбоки и комплексни без да са болезнено чувствителни. В тях бушуват много различни сили, които хафълпафците приемат за отговорност към себе си и останалите да разнищят, за да са по-добри приятели и хора.

Обратен ефект:

В катарзисни моменти ще видите, че те плачат прикрито или пред точно определени хора. Не умеят да плачат пред публика и го знаят. Малко или много са „затворена система“. В никакъв случай не смятат плаченето за слабост, просто не могат. Дори в силно емоционални моменти от пренатрупване на емоция те просто стоят и мигат. В такива случаи е нужно да им дадем време и разбира се да бъдем покрай тях. Ако хафълпафец е плакал пред вас – това е знак, че ви има доверие и ви допуска в най-дълбокото място в себе си, на което дори той не си е позволил да  изследва достатъчно дълго. (И не искат, допускайки ви там, да се изгубите в това място. Това също се дължи на страховете им.)

6. От вече изброените точки никак не е чудно, че стигаме до номер шест – изградени индивидуалисти – хафълпъфците имат една изключително солидна основа от морали, на която стъпват във всички ситуации. Това от своя страна води до една нотка на увереност, която усещаме щом сме покрай тях.

(Още едно общо качество с Грифиндор.) Хафълпъф репрезентира приятелството, а както е показала историята и ежедневието – добрите приятели са тези, които притежават увереност, която идва от познаването на собствените им силни и слаби страни. Незаменимо, бихме казали! Когато отделят толкова много време за самоанализ и събиране на истории и информация от всякакви източници, хафълпафците започват да приемат качествата си и това изгражда тяхната спокойна и уверена персона, с която сме свикнали. Затова забелязваме често, че сякаш преоткриват себе си в нашите истории и премеждия. По този начин си казват; „Явно не съм луд, ето че се случва и на други хора!“.

Те знаят, че тяхната собствена личност е ключът към всички останали. Правят го с финес, грация и ловкост и по никакъв начин няма да го сбъркаме с нарцисизъм например.

Да се изгубят:

Вече споменахме, че имат баланс между себе си и останалите, но никой не е предпазен от загуба на личността. За личностите от Хафълпаф това би била душевна смърт. Това им се случва с много изкусни и токсични манипулатори, на които изначално хафълпафците имат желанието да помогнат и цената е твърде висока – да изгубят себе си, което означава да изгубят индивидуалността си и връзката с всичко останало. Въпреки това, те умеят бързо да разпознаят тези възможни събития и да усетят кога е време да си тръгнат, след което да изградят цялата си личност наново. С времето, това все повече спира да ги плаши и дори го приемат като предизвикателство, измисляйки постоянно нови начини да опознаят себе си и да се доизградят, като хора.

Автентична реплика на Хитроумната карта Хари Потър

7. Те са странни и това им харесва – защо? Защото това ги прави приемливи. Приемат ли себе си, значи, че без много затруднения (да не кажем даже никакви) приемат и нас. С всичките ни страни, ъгли, завои, тъмни и светли кътчета. Всеки един хафълпъфец говори свободно за всичко, което харесва и не харесва, което причинява, тъй нареченото „сваляне“ на гарда от наша страна.

Разбира се, това има и своите неприятни страни – често пъти за хафълптфците се получават слухове и клюки, традиционно от хора, които са по-мнителни и недоверчиви и изпитват страх от човек, който очевидно не се прикрива (да, неприкритостта е или дяволски привлекателна, или причинява страх). Ще чуете често принадлежащите на дома Хафълпъф да говорят за страховете си, за качествата в себе си, които не харесват, да разказват свободно и понякога със смях, истории, в които са сбъркали. И след това ще ви разкажат каква мъдрост за успели да изравят от всички тези преживявания. По този начин разговорът всъщност изобщо не е за тях – той е за вас! И то от сърце.

Сякаш са програмирани да бъдат толкова грижовни и то по този толкова… правилен начин.

Освен това са изключително забавни. Умеят да се забавляват със собствените си недостатъци и имат чудесно чувство за хумор.

Пред неправилните хора, тази им способност също ги въвлича в неприятни ситуации.

8. Една от скритите им страни е, че имат изключителен приключенски дух – с него те са неизмерно спокойни и в мир, но това не пречи, защото те обичат приключенията. Особено онези, в които са с техните близки. Без значение дали отиват на градска разходка, или на къмпинг в планината. Може би най-голямото приключение, което изживяваме в компанията на хафълпъфците е начинът, по който те ни приканват в сърцето си – чрез правилните думи, жестове и тишина само за да ни покажат, че… всичко ще бъде наред и че ниските моменти в живота всъщност могат да бъдат и вълнуващи, и изграждащи, и дори хубави, а не непременно деструктивни и засягащи.

С приключение напред:

Ако разполагате с тъжен хафълпафец в живота си предложете му да гледате филм без да му споменавате заглавието, или му подарете книги изненадващо, или го заведете на разходка, като запазите в тайна локацията. Този елемент на изненадата всъщност много се харесва на хафълпафците и това за тях е много съблазняващо и привлекателно. (Значи дори да не е тъжен хафълпафец, ако се опитвате да признаете любовта си на такъв – това със сигурност ще сработи!)

Ако можех да ги определя с една дума, то тя би била:

незаменими.

След този анализ не можем да си представим Хари Потър вселената и Хогуортс без Хафълпаф.

Плюшена играчка Крукшанкс

Те са хора, които не отричат слабите си страни и именно това ги прави още по-силни. Можете да ги видите в ситуации, в които са уморени от цялото това „обръщане“ към всички, от цялото даване на внимание, думи, жестове и грижа, но най-вече ги уморява моментът, в който разберат, че дават на човек, който не е склонен да го оцени и започва да ги приема за даденост или да се възползва от тях емоционално. Тогава обикновено хафълпъфците провеждат разговор и се отдръпват от този човек. Истината е, че от доста хора им се налага да се отдръпнат и го правят с много болка. Макар и без повече комуникация, в съзнанието на един хафълпъфец, винаги има позитивни мисли и дори молитви за просперитет на онези, които са ги наранили. Това често ги кара и да мислят за миналото и понякога дори да го романтизират. Даже да се изгубят в него. А от там намират пътят обратно отново чрез близките си.

Близките на представителите на Хафълпаф са огледала на тях самите. Тяхното упование в живота и техният единствен сигурен път са приятелите. По-важни от романтичния партньор и дори от семейството. (Както се случва и с Хари.)

Това не само е част от баланса на елементите в Хогуортс и в харипотърските персонажи, но и част от целия чар на поредицата. Това е част от всичките ни любими хора, от самите нас и от всички герои във филмите и книгите на Роулинг. Това е една от частите, без които не можем. А жълтите цветове – хафълпафците ги носят в душата си и затова ги усещаме толкова топли, зареждащи и вдъхновяващи.

Хафълпаф притежава една тъй проста, но и не по-малко издръжлива и силна основа, стабилност, спокойствие, в моменти, в които човек лесно би излязъл от „релсите“, дълбоки, искрени, но не директни или нападателни. Те са хора, които сякаш от нищо не се пазят. И не само, че ни влияят добре, а много често дори имаме желанието да бъдем като тях – незаменими.

Ще дам дори един контра аргумент. Един от моите преподаватели по актьорско майсторство обичаше да казва:

„Няма незаменими хора, но има незабравими.“

Ивелин Найденов, актьор

За финал ще приложа списък с личности, които шапката е отредила, че принадлежат на жълтия цвят в герба на Хогуортс, хафълпафците в нашите свят, в 21-ви век:

Рупърт Гринт – е не ни е трудно да си го представим, с този топъл поглед и достолепна осанка, добре че са Хари Потър  филмите, за да видим актьора в Грифиндор.

Хелена Бонам Картър – изненадани сме, колкото сте и вие и знаем толкова, колкото и вие. Но определено бихме се съгласили, че Хелена Бонам Картър притежава онзи приятелски поглед, в който като погледнем все едно сме си вкъщи.

Лейди Гага – вечно отдадена и работеща. Винаги надрастваща себе си. Гага винаги се старае да накара всички да се чувстват важни, значими и чути. 

Дуейн Джонсън „Скалата“ – под цялата мускулна маса, Скалата разполага с огромно сърце и чист поглед, по детски и озаряваща усмивка. Отдаден на своите почитатели и разбира се на дъщеря си, с която често играят на кукли, гримират се и си правят чаени партита.

Дженифър Лоурънс – Може би една от най-истинските и неподправени актриси в Холивуд. Лоурънс има заразяващ смях и често разказва за своите злополучия, включително спъването ѝ по стълбите на път да вземе своя Оскар.

Кит Харингтън – тук сме в шок и същевременно не сме! Ролите на Кит са едно, но животът му между тях е изпълнен с хафълпафските му качества и отново – този поглед и усмивка – просто Хафълпаф!

Еди Редмейн – разбира се! Еди има толкова благ характер, че кара всички ни да се чувстваме сякаш ни е най-добър приятел. Нют Скамандър сигурно е фикционалният харипотърски двойник на Еди Редмейн.

Крис Прат – с това чувство за хумор не се учудваме, че е в Хафълпаф – разтопява всички сърца, като горещо кафе налято върху шоколадов блок.

Леонардо ДиКаприо – с тези сини очи и дълбинни роли, изглежда като Слидеринец, но се доверяваме на шапката. Нека не забравяме отдадеността на ДиКаприо към каузите за спасяването на нашата Майка Земя. Хафълпафците са отдадени, не непременно само на хора.

Том Ханкс – Тук сме абсолютно съгласни и даже малко се гордеем. Ако Том Ханкс беше магьосник в Хари Потър вселената, сигурно щеше да е директор на Хафълпаф, може би дори създател.

Том Хидълстън – явно със своята огледална емпатия, Том е перфектен за Локи, но и не само – персоната му, извън роля, е като слънчев лъч, който приковава всеки поглед.

Ед Шийрън – двойникът на Рон Уизли, бихме казали и определено виждаме защо е сортиран в Хафълпаф. Ед има изразена любов към курабийките с шоколад и с тези рижави коси, си е чист магьосник, който с мекия си глас ни омагьосва всеки път и ни оставя без думи и даже без мисли.

От колегите видните хафълпафци са цели трима:

Рубен Лазарев, който сам може да бъде целия дом, всички хафълпафски качества са на лице, любимото му време е дъждовното и то дъждът през есента (колко неочаквано). Листа, тикви, моркови, всичко си е в гамата. На него посвещаваме тази статия, за отдадеността му към Хари Потър, към Хафълпаф и към Елефант Букстор.

Анита Кацарска – спокойно би могла да бъде нашата Хърмаяни – отговорна, ученолюбива, смела и винаги себе си! Затова я обичаме. Изпълнена с търпение и мъдростта на вековете. Обича чай с малко мед, а кафето го пие чисто. Да, тя е от онези хора.

Цветина Рангелова – която обича да говори за себе си в трето лице и да разказва вицове – от онези, които не са смешни, но просто нямаме избор. Забавен факт е, че на тези вицове най-много се смеят майка ѝ и двамата посочени горе. Хафълпаско чувство за хумор – няма отгатване, те си знаят.

Текст и снимки: Цветина Рангелова