Дъждът в планината

Някъде в далечината се чува силен трясък. Небето се разцепва над главите ни. От него не изпадат звезди, нито облаци.
От него излиза само тъмнина. Небето става тъмно, сиво. Черно. Веднага след силния трясък, всички животни, подплашени или пък приели правилно знака за отбрана, се завръщат към хралупите и убежищата си.
Елените и сърните се плашат особено много от гръмотевиците и бягат към гората, където се чувстват сигурни, защитени и сякаш там става все по-тихо. Все по-спокойно.

Пада първата капка дъжд. След нея втората и третата, и всички останали.
Земята попива бързо. Тревите замирисват на себе си. Всичко застива. Но и става по-живо. Всичко спира, но и става все по-подвижно.

Цялата планина звучи, като вода. Все пак – е тихо.

И после изведнъж всичко спира. За части от секундата. Природата не дава втори шанс на тези, които не усещат. Всичко спира и после продължава по старому.
Но някъде,

нещо

може би

някой

е видял.
Чул е. Наблюдавал е.
Усетил е.
И е бил променен.
От дъжда

в планината.

Текст и снимки: Цветина Рангелова