Силата на една жена

Ориана Фалачи в Техеран, 1979 г.

Родена е на 29 юни 1929 г. във Флоренция, още на  тринайсетгодишна възраст се присъединява към антифашисткото движение на съпротивата в Италия заедно със своите родители. Учи медицина и химия, след което преминава към литературните науки, но така и не завършва образованието си.

По време на „Клането в Тлателоко“ в Мексико Сити през 1968 г. Фалачи е простреляна три пъти от мексикански войници и е изхвърлена, защото я мислели за мъртва. Журналистката е била на мястото, като кореспондент, отразяващ мирна демонстрация, на която мексиканските власти отвърнали с огън, след което отрекли случката. Благодарение на трите куршума в тялото си, тя успява да докаже, че огън срещу тълпата е имало и издейства справедливост за пострадалите.

„Моментът, в който предадеш своите принципи и ценностна система е моментът, в който умираш. Това е моментът, в който умира културата ти и твоята цивилизованост. Точка.“  – Ориана Фалачи

Дълги години тя е официален кореспондент на списание L’EUROPEO.
През активните си журалистически години пише за New York Times, списание LIFE, лондонския Times.  Отразява от близо война във Виетнам, размириците в Южна Америка и Близкия изток.  Пише за редица теми: атентата на 11-ти септември, абортите, гей браковете, религията и вярванията, исляма и всички останали казуси, които повдигат едно, някак си, неудобно чувство на скръб и ярост у нас.

С остър и проникващ отвъд човешката плът поглед и един особен пламък, Ориана Фалачи е едно от най-респектиращите лица на пресата от 60-те до 80-те години. Всяваща страх и неудобство със своите въпроси и становища, тя успява да интервюира лица, като Индира Ганди, Хенри Кисинджър, Муамар Кадафи, Алфред Хичкок, Андреас Папандреу, Федерико Фелини, Фидел Кастро, Шон Конъри и много други. Едно от известните изказвания за нея гласи, че тя е “агресивна и полемична, като журналист”.

„Без значение дали идва от деспотичен суверен, избран президент, генерал убиец или обичан лидер, аз виждам властта, като нехуманен и мразещ феномен.“ – Ориана Фалачи