Да, да, знам, че през септември месец нямаше съботни рецепти, но и на някои от нас ни се случва да сме в отпуска, че даже и да стигнем до Гърция. Така че с това непоискано оправдание, се завръщаме отново, този път през събота, защото предстоят още много интересни неща в блога.
След като се завърнах на работното място (пред компютъра), все пак трябваше и физически да прескоча през Elephant Bookstore, където колегите са заредили цяла гама от готварски книги. В мига, в който ги видях, всички професионални отклонения в мен изкрещяха от радост и няма начин да не ви представя някои от тях (книгите, не отклоненията ми!). Днес на фокус ще бъде Лори Колуин (Laurie Colwin) и нейното „Домашно готвене” (Home Cooking).
„Home Cooking” на Laurie Colwin можете да откриете в Elephant Bookstore или в сайта ни.
Лори Колуин | „Домашно готвене“
Може би тук е мястото да споделя няколко факта относно авторката и книгата като цяло. Лори Колуин е родена през 1944 г. в Ню Йорк, САЩ и по професия е журналист и писател. Написва пет романа, три сборника с разкази и две кулинарни книги, като последните виждат свят, едва след смъртта ѝ. „Дори и в най-голямото си усамотение, готвачът в кухнята е заобиколен от поколения готвачи от миналото, съветите и менютата на готвачите от настоящето и мъдростта на авторите на готварски книги” – казва авторката. А тази книга е един готварски разказ с много преживявания и рецепти, посолени с истините на живота.
Когато се пресегнах да я взема от готварския елефантски рафт, първото нещо, което ме впечатли беше корицата. Като художник, който вече 15 години работи за издателския бизнес не само в България, силно се противопоставям на „не съди книгата по корицата”, че аз защо си давам толкова зор тогава??? Както и да е! Корицата определено е грабваща, заглавието също. Но, тук идва НО-то, те нямат нищо общо със съдържанието, което е още по-грабващо. Tова ѝ е хубавото на тази книга. Имаме трите ключови елемента – корица, заглавие, съдържание, които нямат А-Б-С-О-Л-Ю-Т-Н-О никаква връзка помежду си.
Прибрах се вкъщи, решена, че тази събота ще ви представя една страхотна книжна рецепта, направих си кафе и седнах в кухнята да чета. Добре, че не бях сложила нищо на печката, което уж да къкри, защото щеше да изкъкри милото отдавна. Седях си аз с тази чудна книга, четях си разкази от 80-те и си пиех блажено кафето. Както самата авторка отбелязва „хората, които обичат да готвят, обичат да говорят за храна”, а тази жена знае как да говори!
Както си четях в захлас обаче, в един момент усетих, че започвам да споря с госпожа Колуин. Дискурсът се зароди около един патладжан, защото аз мразя патладжани и нейната теза, че самотните вечери са едно от удоволствията на живота, а да ям сама мразя още повече. Провокирана до крайност, зарязах кафето, нахлузих кецовете и се отправих към магазина, с една едничка цел на този свят – да срещна страха в очите – тази вечер ще ям патладжан и поради стечение на случайността, съм сама вкъщи.
Лори Колуин казва: „Когато живеех сама, живеех само и единствено на патладжани, най-добрият съюзник на котлона. Пържех ги и ги задушавах, ядях ги хрупкави и меки, топли и студени. Бяха евтини и засищащи и вкусни, когато ги комбинираш с какви ли не странни неща. Ако останеше нещо неизядено, изяждах го студено на следващия ден.”
До тук нямаше как да се съглася, макар че вече закупеният патладжан ме гледаше заканително от плота в кухнята.
„Когато готвиш само за себе си, разкриваш най-големите си странности. Хората лъжат, когато ги попиташ какво ядат, когато са сами. Салата, ще ти отговорят. Но ако си достатъчно настоятелен, си признават за запържени сандвичи с фъстъчено масло с бекон и лют сос или за спагети с масло и гроздово желе.”
А вие какво ядете когато сте сами, защото мен ме е срам да си призная? Ще се радвам да споделите в коментарите.
В края на разказа за патладжана, който няма да ви превеждам целия, все пак да има елемент на изненада, Лори Колуин споделя две рецепти. Едната НЕ е като за пред хора, както се казва, другата е официалната. Реших, че трябва да се придържаме към историческата фактология, тая вечер съм сама вкъщи, ще се напукам с чесън и няма да ми мигне окото!
Та, скъпи наши читатели (и на Лори Колуин, разбира се), ето я рецептата:
Патладжаненото нещо
Патладжан
Чесън
Червени чушки
Лимон
Тамари сос (или соев сос)
Нарязвате патладжана (не става ясно как, но може би или на шайби, или по дължина). Запичате го леко с малко мазнина – аз бих ви предложила на тефлонов тиган или касерола. Когато стане леко хрупкав, намалявате степента на котлона, добавяте ситно нарязан чесън, тамари/соевия сос, сокът на половин лимон и ситно нарязаните чушки. Всичко това се задушава хубаво (под капак) и както пише в книгата „го ядете на бюрото, в стара чиния за супа, с крака върху стола и гледате новините.”
Текст и снимки: Милена Радева
Патладжаненото нещо на Лори Колуин („Домашно готвене“)
-3-120x80.jpg)
